Джоузефин Анджелини - Богиня

Три, четири, пет меча се строшиха на парчета, но най-сетне се отвори достатъчно голяма пролука, за да може Гуинивиър да се измъкне навън. Взряха се един в друг, и двамата останали без дъх от страх и гняв и някакво друго чувство, за което още нямаха име.

– Спаси ми живота – прошепна Гуинивиър, зашеметена от мисълта за риска, който пое той, като я освободи. – Сега аз ще спася твоя.

Тя огледа десетките тела по земята. Мъже в доспехи от изтока бяха струпани на купчини върху дребните, боядисани в синьо пикти, които бяха облечени само в обикновени животински кожи и носеха каменни оръжия.

Толкова много мъртви или избягали. Хелън забеляза, че Ланселот е единственият, останал да я защити.

Гуинивиър го хвана за ръката и го поведе надалеч от безсмисленото погубване на живот, навътре в дърветата.

– Капан – изръмжа Ланселот, отскубвайки се от нея. – Ще ме отведеш право при тях!

– Не. Няма да се доближат до теб, докато си с мен – обясни тя, като се опитваше да остане спокойна. – Виж.

Гуинивиър вдигна другата си ръка. Кълбовидна мълния се гърчеше в присвитата й длан. Ланселот отскочи за миг назад, а после се приближи, омагьосан от необузданата мощ, която виждаше да танцува на върховете на пръстите й.

– Защо не използва това, за да се измъкнеш от каляската? – попита той, вечно любопитен, точно като Лукас.

– Металът, запоен към дървените части на каляската, ме заобикаляше в дъговидни форми. Силата ми щеше да се изчерпи в земята – каза тя, а после поклати глава. – Ще ти обясня някой ден, обещавам. Сега трябва да се справя с тях.

Гуинивиър вдигна високо ръка и извика нагоре в гъстите клони.

– Виждате ли това? – попита тя на трети чужд език, който Хелън, изглежда, също разбра, макар и слабо. – Ако видя да изстрелвате дори само една стрела към спътника ми или мен, ще изпепеля свещената ви гора. Чувате ли? Ще изгоря вашата богиня-майка като сух прахан и небесните богове ще владеят този остров завинаги!

Стържеща кора и шумолящи клони добавиха шепнещите си гласове към вятъра, докато пиктите се стопяваха в мъгливата далечина. Ланселот наклони глава и остана съвсем неподвижен много дълго време, като се ослушваше, душеше и оглеждаше възможно най-внимателно.

– Отидоха си – каза той накрая, издишвайки шумно от облекчение.

– Да – промълви Гуинивиър. – Всичките се отидоха.

– Ти ми спаси живота.

Ланселот и Гуинивиър се втренчиха удивено един в друг; най-сетне и пиктите, и Фуриите се бяха махнали от пътя им. В този миг целият изгарящ гняв, който изпитваха един към друг, бе заместен от друг вид огън – нежен, който повече тлееше, отколкото поглъщаше.

В гората падаха листа. Слънцето се придвижи в небето и освети сапфирените очи на Ланселот. Вятърът подхвана кичури от дългите златни коси на Гуинивиър и полъхът му ги развя към лицето на Ланселот като ивици благоуханна коприна. Те пристъпиха един към друг, и двамата открити и готови за огромния дар, какъвто всеки от тях виждаше в лицето на другия.

Спряха рязко.

– О, не – прошепна Ланселот, по-изплашен сега, отколкото беше в разгара на битката.

– Твоят крал... – изрече Гуинивиър; кехлибарените й очи се стрелкаха трескаво наоколо, сякаш търсеше изход. – Хектор... Артур – каза тя със запъване, докато владеещата й толкова много езици уста се опитваше да изрече както традиционното латинско име за новия Върховен крал от изтока, така и британското подобие на това име.

– Клановете никога няма да приемат владичеството му, освен ако не си избере съпруга измежду тях. Те имат нужда да знаят, че синът му ще бъде поне отчасти британец – каза Ланселот, като клатеше глава. – Никога няма да спрат да се бият, освен ако не се омъжиш за него. Мнозина ще загинат.

Втренчиха се един в друг. Очите на Гуинивиър все още бяха широко разтворени от неверие.

– Имам малка сестра – половин сестра по бащина линия. Сега тя е само на десет, но след няколко години...

– След няколко години хиляди вече ще бъдат мъртви – промълви Ланселот тихо. Извърна глава, заставяйки се да не я поглежда. – Трябва да се омъжиш за Артур или ще има война.

Хелън се удари в земята със силно тупване.

– Ка-какво беше това? – изрече задъхано Ариадна и се изправи рязко в леглото.

– Аз – изпъшка Хелън от пода, като разтриваше цицината на челото си. – Паднах.

– Падна от кушетката? – попита Анди слисано. – Мислех си, че от вас, полубогините, се очаква да сте грациозни. Създадени от капки роса и розови пъпки, и прочее боклуци.