Джоузефин Анджелини - Богиня

Тя го изгледа гневно, без да отговори на въпроса му.

– Кажи ми какво му каза, Хелън! — изкрещя той в лицето й.

Ако това беше схватка по кеч, онзи, който беше отгоре, щеше да заблъска човека отдолу, в движение, наречено „мели и мачкай“. Но Лукас не я удари. Всъщност Хелън осъзна, че макар бузата му да бе натъртена и от порязването над окото му да течеше кръв, той не бе замахнал нито веднъж към нея. Правеше това заради нея, за да може тя да изразходи раздразнението си. Опитваше се да й помогне.

Когато осъзна това, гневът й се изпари и тя притихна. Не бе нужно да вижда през гърдите му, за да знае колко много я обича. Той постоянно го доказваше с факта колко много гадости беше готов да поеме.

– Мога да виждам емоциите, както умеят някои членове от Римската династия, и нямам представа защо – призна тя с въздишка на раздразнение. Лукас се втренчи в нея със зашеметено изражение, докато тя се мъчеше да продължи: – И не казах това на Орион, но мисля, че мога и да контролирам сърцата на други хора.

– Давай нататък – подкани я той, когато тя отново направи пауза.

– Накарах полицая, който пазеше Анди, да ни пусне в стаята й – и той дори не ни попита за имената. Отначало просто си мислех, че е заради цялата тази история с „лицето, заради което потеглили хиляда кораба“. Понякога се случва с мъжете. Но колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че не е било така. Направих нещо на сърцето му. Струва ми се нередно да причиня това на някого.

– Хм. – Лукас я пусна бавно и се отпусна на пети, мръщейки се.

Хелън седна и разтри натъртените си китки, чакайки го да сподели какво се върти в главата му.

– Погледни ме – внезапно каза той, наведе се към нея и прикова очи в нейните. – Ти си единственото момиче, което съм целувал.

– Лъжец – изрече Хелън толкова бързо, че почти го прекъсна. Той й се ухили светкавично, после се вгледа спокойно в нея.

– Откъде знаеш, че лъжа?

– Отделно от факта, че съм напълно сигурна, че си правил дяволски много повече от това просто да целуваш други момичета? Предполагам, че нещо не беше както трябва в гласа ти. Освен това едно чувство, сякаш...

– Сякаш си изгубила нещо. И имаш нужда да го намериш. – Тя кимна, съгласявайки се. Той се взря безизразно в нея за миг. – Ти си Търсач на истината, Хелън. Можеш да чуваш лъжите.

– Но как?

– Кръвта ни — каза той, кимвайки сякаш можеше да чуе истината в собствените си думи. – Когато ти, Орион и аз сключихме кръвна връзка, ти си поела част от талантите ни чрез нашата кръв. Не съм забелязал никакви нови таланти в себе си, а мисля, че Орион също не е или щеше да го спомене, докато оздравявахме заедно. Ти обаче очевидно имаш нещо и от двама ни. Взела си таланта на Орион да контролира сърцата и моята дарба да разпознавам лъжите. — Той наклони глава на една страна. – Може би си взела дори повече от това – прошепна на себе си, все още опитвайки се да смели наученото. Хелън се втренчи в него.

– Защо? Защо ми се случва това? — попита тя изплашено. – Последното, което ми трябва, са още сили.

– Още не знам. Но ще открия – обеща той.

– Ти откриваш всичко – промърмори тя с възхищение.

– Ти откри от коя река трябва да пият Фуриите. Не аз.

– Да, но ти ми помогна. Винаги помагаш. – Мразейки сантиметрите студен въздух помежду им, тя се плъзна по-близо до него, болезнено давайки си сметка, че и двамата са по бельо.

Голите му рамене се извиха към нея, а брадичката му се наклони надолу, за да се изравни с устата й. С новия си талант Хелън можеше да види как златисти облаци избликват от кожата му в стремителни струйки, а ниско в корема му потрепва топъл огън. Лукас протегна ръка към нея, устните му се разделяха, очите му се затваряха.

Той спря. Блестящата златиста мъгла, която ги обгръщаше, застина във въздуха, втвърди се и падна на земята на ситни късчета. Светлосините очи на Лукас потъмняха, когато сянката се плъзна в тях и угаси вътрешната му светлина.

– Ето затова би трябвало да идваш и да говориш с мен, когато си объркана, Хелън – каза той мрачно и се отдръпна назад. – Независимо какво става между теб и Орион, аз винаги ще съм тук да ти помогна да оправиш проблемите си. Дори ако това означава, че трябва първо да ми нариташ задника. – Той се извърна, избърса кръвта от окото си и я тръсна на рогозката.

– Боли ли? – Хелън преглътна и се сдържа да посегне и да докосне раната му – всъщност се възпря да се надвеси напред и да се хвърли на шията му.

– Не – отвърна той, като поклати глава. – Не и в сравнение с останалото.