Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

— Моля за извинение, милорд — каза полуелфът и се обърна към него.

— Тарбиански чай? — повтори рицарят и му подаде чаша с горещата горчива напитка.

— Да, благодаря — прие Танис и с удоволствие отпи от чая. Топлината мигом се разпростря в тялото му и го накара напълно да забрави, че междувременно е изгорил езика си.

Лорд Гунтар застана до него, също отпи от чая и се загледа към бурята навън с такова равнодушие, че Танис внезапно изпита неистовото желание да го улови за мустаците и да го изхвърли през прозореца.

„Защо си ме повикал?“ — искаше да попита гневно полуелфът, ала знаеше, че рицарят ще настоява преди всичко да спазят древния ритуал на взаимна учтивост, преди да пристъпят към най-главното.

— Чу ли за Елистан? — попита най-накрая Танис.

Гунтар кимна.

— Да. Новината дойде рано тази сутрин. Рицарите ще изпълнят прощална церемония тук, в Кулата… ако имаме тази възможност…

Танис едва не се задави с чая си и забързано преглътна. Само едно можеше да попречи на рицарите да изпълнят прощална церемония в чест на свещенослужител на техния бог Паладин — войната.

— Възможност? Имате ли някакви вести? От Санкшън? Шпионите ви…

— Шпионите ни са били избити — прекъсна го с равен тон лорд Гунтар.

Танис отмести очи от прозореца:

— Какво? Но как…

— Обезобразените им тела бяха донесени при крепостта Солантас от ято черни дракони. Хвърлиха ги в двора миналата вечер. После се зададе тази странна буря. Между другото, облаците са чудесно прикритие за драконите и… — Рицарят замълча и намръщено се вгледа навън.

— Драконите и какво? — настоя Танис. Отговорът започваше да се оформя в съзнанието му. Горещият чай се разля по разтрепераната му ръка. Остави чашата на перваза на прозореца.

Гунтар поглади мустаците си още по-намръщено:

— До нас достигнаха странни вести. Първо от Солантас, а после и от Вингард.

— Какви вести? Видели ли са нещо? Какво?

— Не са видели. Но по-обезпокоително е било онова, което са чули. Необикновени звуци, разнасящи се от облаците… може би дори от над облаците.

В спомените си Танис отново се върна към разказите на Речен вятър за Обсадата при Каламан.

— Дракони?

Гунтар поклати глава.

— Гласове, смях, отварящи се и захлопващи се врати. Трополене, скърцане…

— Знаех си! — свитият юмрук на Танис се стовари върху перваза. — Бях сигурен, че Китиара крои нещо! Разбира се! Това трябва да е! — Той се втренчи мрачно във врящия облачен похлупак. — Летяща цитадела!

Гунтар въздъхна тежко, без да помръдне:

— Казах ти, че уважавам дълбоко Драконовата повелителка, Танис. Но очевидно все пак съм я подценил. С един замах е разрешила всичките си проблеми по прехвърлянето на войска и провизии. Сега вече не са й необходими безопасни пътища за каруците с продоволствия. Просто е взела всичко, което й трябва със себе си. Кулата на Върховния свещенослужител не предвижда нападение по въздух. Нямам никаква идея колко време бихме издържали срещу такава атака. При Каламан драконидите скачаха от небето и използваха крилете си, за да се реят из улиците и да сеят смърт сред нас. Междувременно черноризците ни обсипваха с огнени кълба, а и да не забравяме, че Китиара разполага със злите дракони… Не че имам някакви съмнения, че рицарите биха се огънали срещу някаква си летяща цитадела, разбира се — добави намръщено лордът. — Но битката ще се окаже малко по-трудна, отколкото първоначално ми се искаше да призная. В Каламан се справихме с проблема, като изчакахме по-голямата част от войските им да се приземят. Чак след това използвахме добрите дракони, които отнесоха на раменете си войници, за да завземем изпразнената цитадела. Естествено, основните ни части ще останат в крепостта и ще посрещнат драконидите. Разполагам с около стотина мъже, готови да възседнат бронзовите си дракони и да предприемат контранападение.

„Вижда ми се разумно“ — беше принуден да признае пред себе си Танис. Думите на Гунтар съвпадаха с онова, което му беше разказвал и Речен вятър. Ала Танис знаеше, че Каламан така и не бе успял да задържи за по-продължително време цитаделата. Те просто я бяха отблъснали. От своя страна войските на Китиара бяха изоставили битката за Каламан, за да се оттеглят. По-късно летящата крепост се бе върнала в Санкшън, където Драконовата повелителка явно отново я бе възстановила.

И ето, че отново се възползваше от услугите й.

Вече се канеше да го напомни на лорд рицаря, когато Гунтар го прекъсна: