Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

Той потъна в съзерцание на съвсем обикновения медальон в ръката си и така и не забеляза, че другата му ръка — очевидно действайки на своя глава, след като той се беше отказал от приключенията — се шмугна зад гърба му и опипом намери калъфа с картите.

— Как се казваше онзи град? Мерилон?

Без съмнение последното бе казано от ръката му. Естествено, след като Тас се бе отказал от приключенията.

Калъфът с картите изчезна в една от торбите, заедно с останалите съкровища на кендера. Ръката му действаше бързо и улисано.

Когато всичко отново бе прибрано, ръката бързо започна да окача кесиите и торбите обратно на раменете му, на колана, както и да ги пъха в джобовете на чисто новите му яркосини гамаши.

После съвсем невинно започна да трансформира съвсем незначителния на вид, с нищо неотличим медальон в наистина красив — изцяло покрит с бляскави скъпоценности скиптър, който изглеждаше наистина магически.

— Щом свършиш — произнесе нравоучително на ръката си кендерът, — ще се качим горе и ще го върнем на Карамон…

— Къде е Тас? — промърмори Тика, сгушена в, ръцете на едрия войн.

Карамон вдигна глава, целуна червеникавите й къдрици и я прегърна още по-силно.

— Не зная. Мисля, че слезе долу в къщата.

— Осъзнаваш ли — попита Тика, като се намести по-удобно в прегръдките му, — че няма да ни остане нито една лъжица?

Карамон се усмихна. Повдигна брадичката й и я целуна.

Час по-късно двамата кръстосваха пода на недовършената къща, а Карамон развълнувано обясняваше подобренията, които бе замислил:

— Детската стая ще бъде тук — каза той. — Точно до нашата спалня. А тук ще бъде стаята на по-големите деца. Не, чакай малко, по-добре да бъдат две стаи. Една за момичетата и една за момчетата. — Карамон се престори, че не забелязва пламналото лице на Тика. — Кухнята, стаята на Тас, стаята за гости… нали Танис и Лорана ще ни посещават… и… — Гласът му заглъхна.

Беше стигнал до единственото завършено помещение от новата къща — стаята, над чиято врата бе окачена табелка с издялан магьоснически знак.

Тика го погледна. Засмяното й лице внезапно бе станало сериозно и бледо.

Карамон се протегна и съвсем бавно откачи табелката. Загледа се мълчаливо в нея и остана така в продължение на няколко минути. После се усмихна и я подаде на Тика:

— Би ли пазила това вместо мен, скъпа? — попита тихо.

Тя се втренчи учудено в едрия войн, докато треперещите й пръсти бързо преминаваха по мистичния знак в дървото.

— Ще ми разкажеш ли какво се случи, Карамон? — попита.

— Някой ден — отвърна войнът, като я привлече отново в прегръдките си. — Някой ден — повтори. Сетне я целуна и двамата се загледаха към града, който тъкмо се събуждаше за новия ден.

През полюшващите се валенови листа се виждаше фронтонът на покрива на Странноприемницата. Чуваха се и гласове, сънливи, смеещи се или подхващащи поредната караница. Долавяше се мирисът на сутрешните огньове, чийто дим изпълваше зелената долина с леката си омара.

Държеше я в прегръдките си и чувстваше как любовта й го обгръща, как собствената му любов към нея блести ярко и чисто като светлината на Солинари… или като светлината от кристала на върха на един магически жезъл…

Карамон въздъхна дълбоко и със задоволство.

— И бездруго няма значение — промърмори той. — Сега съм у дома.

И така, нашето пътуване из Крин достигна своя край.

Знаем, че много от вас се надяваха приключенията ни из тези приказни земи да продължават и занапред и ще бъдат разочаровани. Но, както би казала майката на Тасълхоф: „Идва време, когато трябва да изхвърлиш котката, да заключиш вратата, да сложиш ключа под изтривалката и да поемеш по пътя си.“

Разбира се, ключът винаги ще си остане под тази изтривалка (стига в града да не се нанесе друг кендер) и ние в никакъв случай не изключваме възможността някой ден да се върнем обратно и да си го потърсим. Само че сега вече разполагаме с магическото устройство за време в една от нашите кесии (по щастливо стечение на обстоятелствата за Крин!), а там някъде съществуват още много и различни светове, които с удоволствие бихме изучили, преди да се върнем в този.