Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

След церемонията, след като свещенослужителите пренесоха тялото на Елистан до неговия последен пристан, Карамон и Тас потърсиха лейди Кризания. Откриха я сред другите свещеници, положила ръка върху рамото на младата жена, която беше нейн водач.

— Двама души искат да говорят с вас, Преподобна дъще — каза младата свещенослужителка.

Лейди Кризания се обърна и протегна ръка:

— Нека ги докосна.

— Аз съм Карамон — започна непохватно едрият войн. — И…

— Аз — обади се кротичко кендерът.

— Дошли сте да се сбогувате — усмихна се Кризания.

— Да. Заминаваме още днес — каза Карамон и улови ръката й.

— Направо в Утеха ли се връщате?

— Не… не веднага — отвърна тихо войнът. — Ще придружим Танис до Солантас. Когато… се почувствам отново на себе си, ще използвам магическото устройство и ще се върна в Утеха.

Пръстите на Кризания уловиха неговите малко по-здраво. Тя го накара да се приближи до нея.

— Рейстлин намери покой, Карамон — изрече внимателно. — А ти?

— Да, милейди — потвърди войнът с твърд и решителен глас. — Най-после намерих мир. — Той въздъхна. — Просто трябва да поговоря с Танис и да сложа в ред мислите си, да пренаредя живота си. Пък и — добави с пламнало лице и полуусмивка — най-малкото трябва да се науча как се строи къща! По времето, когато започнах нашата, бях мъртвопиян и нямах никаква идея с какво съм се захванал.

Той се втренчи в нея. Жената почувства изпитателния му поглед и се усмихна. Бледата й кожа се обагри едва доловимо в розово. Забелязал тази усмивка и сълзите, които се стичаха край нея, Карамон на свой ред я придърпа към себе си.

— Прости ми. Иска ми се да ти бях спестил всичко това…

— Не, Карамон — отвърна меко тя. — Сега вече виждам. Виждам така ясно, както ми обеща Лоралон. — Тя целуна ръката му и я притисна до бузата си. — Сбогом, Карамон. Нека Паладин бъде с теб.

Тасълхоф подсмърчаше.

— Сбогом, Криза… Искам да кажа Пре-преподобна дъще — каза с изтъняло гласче, внезапно почувствал се сам-самичък и съвсем нисък. — С-съжалявам за кашите, които забърках…

Ала лейди Кризания го прекъсна. Тя се обърна към него и приглади назад непокорния кичур на главата му:

— Повечето от нас ходят и в светлина, и в сянка, Тасълхоф. Но има и малцина избрани, които крачат по този свят, носейки светлината вътре в себе си. И тази светлина озарява едновременно деня и нощта.

— Наистина ли? Сигурно страшно се изморяват, обзалагам се, че никак не е лесно да влачиш толкова много светлина със себе си? Да не е факла? Едва ли е свещ. Восъкът ще се разтече навсякъде и ще им напълни обувките и… хм… мислиш ли, че бих могъл да срещна някой такъв? — попита с внезапно пробуден интерес кендерът.

— Ти си такъв — отговори лейди Кризания. — И не ми се вярва, че ще ти се наложи някога да се тревожиш за восъка в обувките си. Сбогом, Тасълхоф Кракундел. Знам, че не е необходимо да се моля за теб на Паладин, понеже съм сигурна, че вече си един от най-близките му приятели…

— Е — попита внезапно Карамон, докато двамата с кендера си проправяха път през тълпата, — реши ли вече какво ще правиш оттук нататък? Разполагаш с летящата цитадела, лорд Амотус ти я подари. Можеш да отидеш навсякъде из Крин, дори на някоя луна, стига да искаш.

— О, това ли — кимна Тасълхоф, който все още изглеждаше наполовина изпълнен с благоговение от разговора си с лейди Кризания. За момент сякаш не можеше да разбере за какво говори Карамон. — Вече не разполагам с цитаделата. Оказа се страшно голяма и скучна, щом се поогледах из нея. И не може да те отведе на луна. Опитах. Знаеше ли — каза изведнъж, като го погледна с широко разтворени очи, — че ако се издигнеш страшно високо, носът ти започва да кърви? Освен това е много студено и неприятно. Пък и луните май са доста по-далече, отколкото си представях. Е, виж, ако имах магическо устройство… — Той стрелна едрия войн с ъгълчето на окото си.

— Не — заяви строго Карамон. — Твърдо не. Връщам устройството право при Пар-Салиан.

— Аз бих могъл да му го занеса — предложи услужливо кендерът. — Така ще мога да му обясня защо Гнимш го преработи и как развалих заклинанието и… Не? — Той потисна една въздишка. — Така си и знаех. Е, както и да е. Реших да поостана с теб и Танис, стига да ме искате, какво ще кажеш? — Тасълхоф му отправи изпълнен с копнеж поглед.

Отговорът на Карамон се изрази в бурна прегръдка, която едва не премаза кендера, но със сигурност изпочупи няколко интересни предмета с неизвестна стойност из кесиите му.