Маргарет Уэйс - Драконите на изгубената звезда

Медан бе останал буден през цялата предишна нощ, за да се увери, че Кралицата майка е в безопасност и далеч от лапите на приближаващите убийци на Берил. Предния ден също не бе спал, за да отведе в пълна тайна Лорана на срещата с нейния син Гилтас. Пак на Медан се беше паднала нелеката задача да уведоми младия крал, че армията на драконесата приближава границите на Квалинести с намерението да унищожи всичко в страната и да избие народа му. И през изминалата нощ не му се бе удала възможност да поспи, ала при все това единствено по изтощеното му лице можеха да се забележат някакви признаци за умора. Очите му запазваха обичайните си яснота и блясък.

Гилтас постепенно се успокояваше. От подозрителността му не остана и следа.

— Вие сте мъдър човек, Наместник. Отговорът ви не ме изненадва, а и не очаквах друго. Едно ласкателство само би ме убедило, че се опитвате да ме излъжете. От майка си съм чувал, че не само обичате градината си, но намирате удоволствие и в отглеждането, и грижата за цветята в нея. При все това ми е трудно да повярвам, че човек като вас някога се е клел във вярност на хора като лорд Ариакан.

— На мен също ми е трудно да повярвам, че един младеж е избягал от родителите, които са го обожавали, за да се хвърли право в паяжината от лъжи на един сенатор — отвърна студено Медан. — Паяжина, която едва не доведе до неговото унищожение, както и до това на народа му.

Гилтас се изчерви при това споменаване на собствената му история.

— Допуснах грешка. Бях млад.

— Както и аз, Ваше величество — каза наместникът. — Достатъчно млад, за да повярвам на лъжите на Царица Такхизис. В твърденията ми, че изпитвам уважение към вас, няма ласкателство. Ролята ви на бездеен мечтател, който се интересува повече от поезията, отколкото от народа си, ме заблуди напълно. Макар че — допълни сухо, — да си призная, вие и вашите бунтовници ми създадохте достатъчно грижи.

— Странно, но дори аз започнах да ви уважавам, Наместник, дори да ви се доверявам до известна степен — призна Гилтас. — Не напълно, разбира се. Това достатъчно ли е?

Медан протегна ръка:

— За мен е, Ваше величество.

Двамата си стиснаха ръцете кратко и твърдо.

— А сега — произнесе Медан, — може би вашият слуга най-сетне ще нареди на шпионите си да престанат да ме следват навсякъде. В този момент всички трябва да се съсредоточат върху онова, което ни очаква.

— Какви са новините ви, Наместник? — попита Гилтас, като нито се съгласи, нито не се съгласи с думите му.

— Относително добри, Ваше величество — каза Медан. — Разполагам с цялата информация. Докладът, който получихме вчера, отговаря на истината. Силите на Берил са прекосили границата на Квалинести.

— Що за добри новини са това? — попита младежът.

— Берил не е с тях, Ваше величество — отговори рицарят. — Нито някой от фаворитите й. Къде са и защо не съпровождат армията й, не мога да кажа. Може би ги задържа с някакви неизвестни нам намерения.

— За да се включат във финалното клане? — предположи с горчивина Гилтас. — При атаката над Квалиност.

— Може би, Ваше величество. Във всеки случай, те не са с армията, а това ни осигурява ценно време. Частите й са мъчноподвижни, носят със себе си много провизии и обсадни кули, а това им пречи да напредват възможно най-бързо през гората. От докладите, които получихме от граничните си гарнизони, става ясно, че нашествениците се препъват на всяка крачка не само благодарение на бунтовниците на Лъвицата, но и с помощта на всяко дърво, растение, цвете или животно, което срещнат по пътя си.

— Вероятно е така — съгласи се тихо младежът. — Но нашите съюзници са смъртни, както и ние самите, и едва ли ще издържат дълго.

— Да, Ваше величество. Не биха могли да се изправят срещу огъня на драконите, това е сигурно. Но поне до пристигането на любимците на Берил ще можем да дишаме спокойно. Даже и драконите в крайна сметка да опожарят гората, според изчисленията ми, на армията на нашествениците ще й трябват поне десет дни, за да се добере до столицата. Това ще ви даде време да приведете в действие плана, който ни изложихте предната вечер.

Гилтас въздъхна дълбоко и погледна към светлеещото небе. Замълча, вгледан в изгрева на слънцето.

— Подготовката за евакуацията трябваше да започне още вчера — напомни му твърдо Медан.

— Моля ви, Наместник — намеси се тихо Планшет. — Вие не разбирате.

— Така е. Не можете да разберете — обърна се отново към него младият крал. — Не бихте могли. Казвате, че обичате тази страна, но едва ли любовта ви е дори подобна на нашата. Кръвта ни тече във всяко листо и всяко цвете из тези земи. Всяка трепетлика има място в сърцето ни. Вие чувате песента на врабчето, но ние я разбираме. Брадвите и пламъците ни посичат и обгарят. Отровата за животни кара част от нас да умира. А днес трябва да кажа на хората си, че им е съдено да напуснат домовете, които потрепериха по време на Катастрофата, но все пак устояха. Че трябва да изоставят своите градини, езера и водопади. Че трябва да побегнат. Но накъде?