Маргарет Уэйс - Драконите на изгубената звезда

— Ваше величество — каза най-сетне Планшет. — Поне в това отношение новините ми за вас са добри. Този нощ получих известие от Алхана Звезден бриз. Щитът е паднал. Границите на Силванести отново са отворени.

Гилтас се втренчи невярващо в него, без да има сили да се надява.

— Възможно ли е това? Сигурен ли си? Как? Кога се е случило?

— Вестоносецът не даде никакви подробности, Ваше величество. Изпратили са го веднага щом елфите са разбрали за станалото. Щитът наистина е свален. Алхана Звезден бриз лично е прекосила границата. Съвсем скоро очакваме още един вестоносец, който ще ни донесе и останалите новини.

— Които и така са просто чудесни — възкликна въодушевено кралят. — Хората ни ще отидат в Силванести. Нашите братовчеди не могат да ни откажат подслон и закрила. Веднъж щом се окажем там, ще се обединим и ще нанесем ответен удар.

Забелязал мрачното изражение на Планшет, той въздъхна.

— Да, зная, зная. Вероятно избързвам. Но тези радостни новини ми носят надежда, каквато не бях изпитвал от седмици насам. Бързо. — Гилтас напусна балкона и влезе в покоите си. — Трябва да кажем на майка ми…

— Кралицата все още спи, Ваше величество — напомни му тихо прислужникът.

— Не, не спя — обади се Лорана. — Дори и да беше така обаче, с удоволствие бих се разбудила, за да чуя добрите новини. Но какво говориш? Щитът е паднал?

Изтощена от полета в нощта от дома си насам, както и от деня, прекаран в научаването на все по-потискащи новини, кралицата най-сетне се бе оставила да я убедят да поспи. Разполагаше със свои собствени покои в кралския дворец, ала Медан, боейки се от убийците на Берил, бе наредил палатът да бъде опразнен от всички слуги, придворни дами, благородници, чиновници и готвачи. Беше издал и заповед около двореца да се разположат стражите на елфите и да не допускат никого, освен него и неговия ординарец. Наместникът едва ли щеше да се довери с лека ръка дори на ординареца си, ако не знаеше, че е соламнийски рицар и приятел на Лорана. След това Медан бе настоял кралицата да спи на кушетката във всекидневната на Гилтас, където щяха да я охраняват възможно най-добре. Така че, когато най-после беше заминал за щаба на рицарите, бе уверен, че ординарецът — Джерард, и младият крал, ще се погрижат сънят й да не бъде нарушаван.

— Новините са верни, Майко — каза младежът, като се приближи до нея. — Щитът е паднал.

— Звучи добре — подметна саркастично тя. — Подай ми връхната дреха, Планшет. Така Наместникът ще може да се съсредоточи по-добре. И все пак, вестите не ми харесват. Струва ми се, че пристигат в доста необичайно време, не мислите ли?

Връхната й дреха беше лилава и поръбена по яката с дантела. Косата на Лорана се разстилаше по раменете й като топъл мед. Сините й като незабравки очи притежаваха своя собствена светлина. Беше далеч, далеч по-възрастна от Медан и все пак изглеждаше по-млада от него, понеже лятото на младостта и красотата при елфите чезне в зимата на старостта много по-бавно, отколкото при човеците.

Загледан към наместника, Гилтас откри, че в очите му се чете не студената резервираност на галантния рицар, а болка от любов, безнадеждна любов, която никога не ще срещне отклик, нито може да бъде изречена гласно. Младият крал не изпитваше топли чувства към него, ала този поглед поне донякъде омекоти мнението му и дори го накара да изпита моментно съжаление. Медан остана мрачно вгледан през прозореца, додето най-сетне успя да дойде на себе си.

— По-добре кажете, че времето е щастливо, Майко — поклати глава Гилтас. — Щитът пада точно когато най-силно се нуждаехме от това. И ако имаше богове, бих предположил, че някой ни дава знак.

— Но богове няма — отвърна Лорана, докато се загръщаше по-плътно в дрехата си. — Боговете ни изоставиха. Така че не зная какво друго да кажа за тези новини, освен че трябва да внимаваме надеждите ни да не останат излъгани.

— Но нали трябва да кажа на хората все нещо, Майко — отвърна нетърпеливо кралят. — Свиках събиране на Сената тази сутрин. — Той погледна Медан. — Както виждате, милорд, през изминалата нощ не съм стоял със скръстени ръце. Ако изобщо възнамеряваме да изведем хилядите жители на града навреме, се налага да започнем евакуацията още днес. Досега не можех да им предложа каквато и да е надежда, Майко. Но ето, че сега имам какво да им дам.

— „Надеждата е просто морков под носа на магарето, с който го караш да продължава да върви напред“ — измърмори тя.