Маргарет Уэйс - Драконите на изгубената звезда

— Какво? — попита Гилтас. — Говорехте така тихо, че не успях да ви разбера.

— Мислех си за нещо, което някой ми каза преди време. Тогава си помислих, че този човек е силно огорчен от живота и затова говори така цинично. Сега обаче започвам да смятам, че в него е имало повече мъдрост, отколкото предполагах. — Лорана въздъхна и се отърси от спомените. — Съжалявам, сине. Зная, че така едва ли съм ти от полза.

Ординарецът на Медан влезе в стаята. Застана мълчаливо и в очакване, ала от напрежението в позата му си личеше, че се опитва да привлече вниманието им. Наместникът пръв се обърна към него.

— Да, Джерард, какво има? — попита го той.

— Въпросът е от незначителна важност. Не бих искал да тревожа Кралицата майка — поклони се рицарят. — Възможно ли е да поговорим насаме, милорд? Стига Негово величество да няма нищо против?

— Ни най-малко — отвърна Гилтас и отново се обърна към майка си, за да продължи спора.

Медан се поклони и двамата с Джерард излязоха на балкона, от който се откриваше изглед към градината под покоите на краля.

Младият войн носеше бронята на рицар на Нерака, макар понастоящем да бе свалил тежкия нагръдник, за да не ограничава движенията си допълнително. Беше съумял да отмие кръвта от неотдавнашната си битка с драконида, но все още не изглеждаше в най-добрата си форма. Пък и едва ли някога някой би го определил като красавец. Косата на соламниеца беше жълта като слама. Лицето му бе покрито с белези от прекараната в детството му болест, към които се добавяха пресните натъртвания и наранявания — синьо-зеленикави, пурпурни и зле подути, — които обаче с нищо не допринасяха за облагородяването на външността му. Единствено поразително сините очи на този човек поне донякъде го обезщетяваха за всичко останало. В този момент обаче, очите му бяха сериозни, смрачени и с нищо не оправдаваха думите му, че въпросът е чак дотам незначителен.

— Стражите ме уведомиха, че долу чакат двама души и настояват да бъдат допуснати в двореца. Единият е сенатор… — Той замълча и се намръщи. — Не си спомням как се казваше. Имената на елфите са пълна мистерия за мен. Но е висок и ме гледа иззад носа си все едно съм мравка, която се кани да смачка с върха на палеца си.

Устата на Медан потрепна развеселено.

— А изглежда ли така, сякаш току-що е отхапал развалена смокиня?

— Съвсем вярно, милорд.

— Палтейнон — каза наместникът. — Кукловодът. Вече започвах да се чудя кога ли ще се появи. — Той хвърли поглед през стъклената врата към младежа вътре. — В детската приказка кукловодът открива, че марионетката му се е освободила от конците и се е превърнала в истинско момче. Но за разлика от онзи кукловод, Палтейнон едва ли ще бъде доволен, когато научи за случилото се.

— Да му позволят ли да се качи, милорд?

— Не — отвърна студено Медан. — Кралят е зает. Нека сенаторът почака, докато Негово величество благоволи да го приеме. Кой друг иска да бъде допуснат?

Лицето на Джерард се смрачи. Той снижи глас:

— Елфът Калиндас, милорд. Настоява да влезе, защото е чул, че Кралицата майка е тук. Отказва да си отиде, преди да се види с нея.

Наместникът се намръщи.

— Но откъде е разбрал, че Лорана е в двореца?

— Не зная, милорд — отговори рицарят. — Със сигурност не и от брат си. Както заповядахте, не позволихме на Келевандрос да излиза, където и да било. Дори когато вече бях толкова уморен, че очите ми сами се затваряха, Планшет ме отмени, за да не му даде да се измъкне незабелязано.

Медан се извърна към Келевандрос. Прислужникът се бе увил с едно одеяло в далечния край на стаята и очевидно спеше дълбоко.

— Милорд — обади се Джерард. — Може ли да говоря откровено?

Наместникът се усмихна кисело:

— Млади човече, откакто сте встъпили на служба при мен, не съм ви чувал да говорите по друг начин.

— Не бих го нарекъл именно „встъпване“, милорд — отвърна рицарят. — Тук съм, защото, както знаете, или вероятно сте предположили, считам това за най-добрия начин да продължа да помагам на Кралицата майка. Известно ми е, че някой от двамата братя-елфи е Предател. И зная, че един от тях е изменил на Лорана, господарката, която им има толкова голямо доверие. Ето как бяхте научили за заминаването ни с Палин Маджере през онази сутрин в гората.

Само прислужниците знаеха за срещата и един от тях ви е казал. Прав ли съм? — Гласът му беше остър, обвинителен.

Медан го изгледа внимателно.

— Да, прав си. Повярвай ми, едва ли гледаш на мен с повече отвращение, отколкото аз самият на себе си. Да, използвах Калиндас. Нямах голям избор. Ако отрепката не докладваше на мен, щеше да донася директно на Берил и така нямаше да знам абсолютно нищо. Направих каквото трябваше, за да защитя Кралицата майка. Бях в течение на факта, че тя подпомага и насърчава бунтовниците. Драконесата отдавна щеше да поиска главата й, ако не бях аз. Така че, младежо, не избързвай с обвиненията.