Майкл Салливан - Короносната кула

Останалите войници се втурваха към къщата, но бяха изпреварени от Ейдриън, който затръшна вратата в лицата им и блъсна резето. По вратата се посипаха удари.

— Сега какво? — попита боецът. Всички други се бяха загледали в подскачащата врата.

— Убеден съм, че това е подходящ момент да ти напомня, че съм бил прав — каза крадецът. — Трябваше да ме оставиш на кулата.

Ройс изтегли кинжала си от трупа и го почисти. А Ейдриън се убеди, че вратата ще издържи поне още малко, подир което прибра големия си меч и взе два от мечовете на войниците. Съпругата на фермера притискаше момчето към себе си, вторачена в труповете. Стопанинът се надигна и се приближи до нея. Тримата се прегърнаха. Жената притисна ридаеща глава към гърдите му.

— Хобърт! Бийчъм! — изкрещя някой отвън. Вратата продължаваше да се огъва.

— Къщата има само един изход — каза Ройс.

— Не би имало значение — отвърна Ейдриън. — Тези момчета са професионалисти и са обградили мястото. Друга врата или прозорец само биха усложнили задачата ни, добавяйки още места да пазим. Имаме късмет, че са само две.

— Две?

— Вратата и покривът.

Ройс погледна към гредите и сламата.

— Мислиш ли, че ще го изгорят?

— Ако не беше дъждът, отдавна да са го сторили.

— Дъждът няма да трае вечно.

— Не, няма.

Ударите по вратата престанаха.

— Хубава врата — отбеляза крадецът.

— Благодаря — каза Том. — Дъбова е.

— Предполагам, че някъде отвън има брадва? В плевнята или под навеса?

Том погледна към момчето, което заяви:

— Внесох брадвата заради дъжда. Иначе ръждясва, а татко се дразни така.

— Може да носят брадви със себе си — каза Ейдриън. — Стандартната екипировка за патрулите включва брадва и лопата.

— Здравата ще се изпотят, докато разбият вратата. Дървото е твърдо като камък. Три триона захабих.

Ройс получи възможност отново да надникне през пролуката. Четирима души стояха пред къщата, сред които и рицарят, останал на коня си. Още неколцина стояха по-назад. Останалите не се виждаха. Войниците тихо разговаряха помежду си.

— Жалко, че не успяхме да посечем рицаря — каза Ейдриън. — Най-вероятно той е единствената причина още да се навъртат тук.

Ройс се настани край масата. Главата му отново беше започнала да се върти, а и пак му се гадеше. Беше се полакомил прекомерно.

— Какво друго могат да направят сега? Да открият нещо, с което да разбият вратата? Или по някакъв начин да я привържат към коня, за да може той да я изкърти? Биха могли да се покатерят на покрива и да си проправят път вътре, а нищо не им пречи просто да изчакат дъжда да спре и да ни запалят. Биха могли и просто да чакат. Времето е на тяхна страна. Най-вероятно са изпратили вестоносец, че кучетата им са ни намерили.

Ейдриън кимна:

— Както бяха се разгърмели камбаните, след няколко часа тук ще довтаса цяла войска. Трябва да предприемем нещо скоро.

— Какво да предприемем?

Боецът погледна към вратата.

— Нужен ни е конят. Без него не може да става и дума за бягство. Ако успеем да убием рицаря и да възседнем животното му, ще имаме шанс да избягаме.

— Мисля, че вън има около деветима войници, някои от които са с лъкове. И един брониран рицар, възседнал кон. Какво възнамеряваш да направим? Да изскочим навън и да им се нахвърлим? Ти с ранения си крак и аз с продупчения си стомах?

— Имаме ли избор?

Ройс не отговори.

Ейдриън продължи:

— Без значение е какво ще правим; те възнамеряват да ни убият така или иначе. Но ако останем тук, дъждът ще спре и те ще изгорят дома на тези хора. Най-вероятно ще убият и тях самите. А те не са направили нищо лошо. Приеха ни и ни нахраниха. Ако нападнем, може и да умрем, но семейството ще остане в безопасност.

— И това по какъв начин касае нас?

— Погледни на нещата така. Можем да останем тук и да им се оставим да ни опушат и изгорят или да излезем и да се постараем да отведем неколцина със себе си.

Ройс се усмихна.

— Така е по-добре.

Блекуотър се приведе и претърколи трупа, облечен в ризница.

— Изглежда ми достатъчно голяма — заяви той и започна да разсъблича трупа. — Хубаво хвърляне, впрочем. Не знаех, че те бива в това.

— Пълен съм с изненади.

— Чуйте, негодници! — Крясъкът долетя от другата страна на вратата. — Аз съм сър Холвин Ерванонски, рицар от ордена на серетите. Хвърлете оръжията и излезте. От този момент сте арестувани в името на Новрон и нифронската църква.

Ройс погледна към Ейдриън, а после към ужасеното семейство. Той поклати глава, въздъхна и доближи уста до пролуката.