Майкл Салливан - Короносната кула

Рен се усмихна.

— Ейдриън ми харесва.

— Той също харесваше Пикълс. Личеше в очите му. Затова малкият сирак трябваше да умре. За да проработи замисълът, Ейдриън трябваше да остане сам и изолиран, досущ като Ройс.

— Което беше рискован ход.

Преподавателят подбели очи и приглади брадата си:

— Ако имаше начин тя да побелее още повече…

— А защо трябваше да ме екзекутират? Един нещастен случай нямаше ли да свърши работа?

— Ройс никога не би повярвал. Щеше да заподозре нещо. В неговия свят нищо не се случва случайно. Но жестоката и безсмислена гибел е нещо напълно нормално. Освен това тя развълнува Ейдриън, което не е лесно.

Известно време и двамата мълчаха. Накрая Рен погледна към прозореца.

— Аз ще вървя, преди снегът да е навалял. — Той се надигна и с необичайно честно изражение (каквото рядко бе демонстрирал в живота си) се обърна към професора. — А какво искахте да прочетете от книгата, която Ройс открадна? Какво толкова има в нея?

Професорът отново се усмихна.

— Нищо.

— Нищо? Тогава защо…

Аркадиус поклати глава с пакостливо блясъче в очите.

— Невъзможната цел е пещ, нужна за сплавта.

Рен кимна.

— Исках да знаете, че съм ви много благодарен. Не зная какво щях да правя сам.

Професорът отново си сложи очилата. Може би на момчето се бе сторило, но старецът изглеждаше натъжен.

— Къде ще отидеш?

— Не зная. Може би ще се върна вкъщи.

— Чувал съм, че Ратибор е прекрасен по това време на годината.

— Ратибор никога не е прекрасен. Когато реша къде ще отида, ще се свържа с вас, за да знаете къде да ме търсите при нужда. Ще ме потърсите, нали?

— Разбира се.

Рен знаеше, че професорът лъже. Прекалено рисковано беше. Неговият принос към каузата бе изчерпан.

Момчето се отправи към вратата, където спря и се обърна.

— Задава се война, нали?

— Боя се, че е така.

— Но ние имаме шанс?

— Надежда винаги има — рече професорът, макар и неуверено. Той насочи поглед навън, сякаш някъде сред белотата очакваше да види Ройс и Ейдриън, и добави: — Ние посяхме семената. Сега ни остава да чакаме и да видим какво ще поникне.