Майкл Салливан - Короносната кула

Ройс се взираше в очите му. На онази улица бе лято; прозорците бяха широко отворени.

— Предстои ни да умрем — каза крадецът и въздъхна. — Което е жалко. Започвах да те харесвам.

Вратата на къщата се отвори рязко и двамата изскочиха на дъжда. Кокошките ги нямаше, но локвите все още си бяха там. Шумът на стичаща се вода също присъстваше. Той им напомняше за реката.

Ейдриън се хвърли напред и успя да нанесе първия си удар безответно: бяха съумели да изненадат патрула. А дори и последващата реакция не беше особено умела. Войниците се пръснаха по начин, подобаващ за залавянето на изтръгнали се прасета, а не противници. Един от тях дори не изтегли оръжие, а протегна ръце да задържи бегълците. Това бе открило пътя към целта, за която никой не би си помислил, че един ранен дребосък, въоръжен само с кинжал, ще си постави.

В мига, в който Блекуотър замахна, крадецът стисна зъби и се затича към рицаря.

Болката се събуди с неподозирана острота и усили гаденето, но страхът запази устрема му. Притичването му през локвите пръсна кафява вода срещу летящите насреща капки. Нещо прелетя край ухото му — нещо с раздразненото целенасочено жужене на оса. Той наистина умееше да избягва стрели, стига да забележеше изстрелването им. Но в дъжда можеше да разчита единствено на късмета си.

Не му се налагаше да преодолява голямо разстояние. Дворът бе малък, а рицарят бе застанал в средата му, царствено извисен в бронята си. Водата се стичаше от пластините й, а конят обвиваше муцуната си с облачета дим.

Може би тази висока позиция бе причината за късната реакция на рицаря.

Изглежда Ейдриъновите действия бяха привлекли вниманието на бронирания, защото последният бе заслонил очите си с ръка и го наблюдаваше изпод повдигналия си визьор. Не обръщаше никакво внимание на приближаващия крадец. Дори когато се раздвижи, за да изтегли меча си и пришпори коня, пак не гледаше към Ройс.

Крадецът трябваше да разчете времето до съвършенство. Трябваше да пренасочи инерцията си и да сграбчи рицаря за крака, отбягвайки подхлъзване или разсичане. Но се оказа, че падането е неизбежно.

Раздиращата го болка бе изключително силна: в момента не би усетил уцелила го стрела. Започваше да му се вие свят. Бученето в ушите му заглушаваше дъжда; познатият мрак настъпваше отново. Той сграбчи крака на рицаря доста по-тромаво от планираното, по-скоро за да се задържи на крака. С другата си ръка разсече стремето, посичайки и коня. Животното подскочи. Изглеждаше удивително, че толкова тежко създание може да скача.

Точно в този момент той се подхлъзна. Все още стискаше крака на сър Холвин, когато конят се сепна, а хлъзгавата кал определено не помагаше. Въпреки това Ройс остана вкопчен, решен да повали рицаря на земята. Не успя, защото позицията му не беше удобна. Затова той заби Алвърстоун в бронята и с негова помощ се изкатери на коня. Небеса, обожаваше кинжала си.

Сега вече серетът нямаше как да не го забележи. Тъй като Ройс се бе вкопчил в него и се намираше прекалено близо за замах, рицарят започна да го удря с дръжката на меча си. Но макар да отнесе два удара — по лицето и по главата — Мелбърн не го пускаше. Знаеше, че от него се иска единствено да се задържи. Силната ръка на рицаря бе дясната, а Ройс се намираше от лявата му страна. Сър Холвин разчиташе на опората на стремето, но него го нямаше. И очакваното не закъсня. Изгубила опората си, огромната метална кула залитна настрани, повличайки със себе си Ройс и гърчещия се кон.

За да не се окаже премазан под металния гигант и коня, той се оттласна рязко. Помогна и фактът, че животното направи крачка напред, преди да падне. Това му помогна да се отдръпне от рицаря, но не и от коня. Хълбокът на последния се стовари върху левия крак на Ройс и го строши. Крадецът изкрещя. Бученето в главата му преля във водопад, обединил силата на огромни камбани. Конят започна да се извърта, за да се изправи, с което натика Мелбърн по-дълбоко в земята.

— Ройс! — Крясъкът бе последван от самия Ейдриън, изникващ от сумрака.

Боецът все още стискаше продълговатия щит, сдобил се с украса от пет стрели. Той забоде долния му край в калта и се приведе да помогне на спътника си.

— Пази се от рицаря! — извика крадецът.

— Той е мъртъв. — Ейдриън бе започнал да копае калта, за да извади Ройс по-лесно.

Том стоеше на прага и бе влязъл в престрелка с един от войниците край плевнята.

— Конят защо не се изправя?

— Той също е мъртъв. Тези стрелци не ги бива особено.