Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Милейди — обади се Кристина. В косата й, също като на Ема, бяха оплетени листа и бодливите плодчета на репей. — Какво искахте да кажете с това, че сте донесли онази напитка за Марк? Откъде разбрахте, че трябва да дойдете тук?

— Имахме гости, тук, в Двора — рече Нене. — Нефилими, червенокосо момиче и русокосо момче.

— Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд — досети се Ема.

— Те ми казаха за семейство Блекторн. Име, което знаех. Сестра ми Нериса обичаше един Блекторн и му роди две деца, и умря от любов, когато той я напусна.

Марк се закова на място и Кийрън простена от болка.

— Ти си сестра на майка ми? — попита невярващо.

— Мисля, че обикновено се казва леля — обади се Ема.

Марк я изгледа мрачно.

— Аз съм тази, която отнесе теб и сестра ти до прага на баща ви и ви остави там, та той да ви отгледа — отвърна Нене. — Имаме обща кръв във вените си.

— Започвам да се чудя дали всички вие нямате по някой отдавна изгубен родственик в земите на феите — подхвърли Кийрън.

— Аз нямам. — В гласа на Кристина се долавяха нотки на съжаление.

— Половината родственици на Марк са елфи — изтъкна Ема. — Къде другаде да бъдат?

— Откъде разбра, че ще имам нужда да бъда спасен? — попита Марк елфическата жена.

— Елфът пука, който ви пусна да влезете, е мой отдавнашен приятел — отвърна Нене. — Разказа ми за пътуването ви и аз се досетих какво ви води тук. Знаех, че няма да се справите с триковете на Повелителя на сенките без помощ.

— Горящите стрели — досети се Джулиън. Камъните и плочките на коридора бяха отстъпили място на отъпкана пръст. От тавана висяха корени, оплетени с проблясващи цветя, които осветяваха мрака. Жили от минерали в скалата блещукаха и се променяха, когато Ема ги погледнеше. — Била си ти.

— Заедно с още неколцина от стражите на кралицата. А после трябваше просто да се държа на няколко крачки пред вас и да отворя тази врата. Не беше лесно, но в земите на краля има много врати към царството на светлите феи. Повече, отколкото той предполага. — Тя хвърли остър поглед към Кийрън. — Няма да издадеш това, нали, Ловецо?

— Мислех, че ме смяташ за нефилим — рече Кийрън.

— То бе преди да зърна очите ти. Също като моя племенник, ти служиш на Гуин. — Тя въздъхна тихичко. — Ако сестра ми Нериса можеше да научи, че синът й ще израсне под такова проклятие, това щеше да разбие сърцето й.

Лицето на Джулиън потъмня, но преди да успее да каже каквото и да било, пред тях изникна една фигура. Бяха стигнали до място, където коридорът се превръщаше в кръгла стая, от която във всички посоки тръгваха безброй тунели.

Пътят им беше препречен от елфически рицар. Висок мъж с кожа с цвета на пшеница и мрачно изражение, той носеше одежди и жакет от ярка пъстроцветна материя.

— Фъргюс — каза Нене. — Пусни ни да минем.

Той повдигна тъмните си вежди и отвърна с порой от думи на странен, подобен на птичи език — не сърдит, но видимо подразнен. Нене вдигна ръка и отговори рязко. Докато я гледаше, Ема си помисли, че забелязва прилика с Марк. Не само в светлорусата коса, но и в деликатните кости, в решителните жестове.

Рицарят въздъхна и отстъпи настрани.

— Можем да продължим, ала с пукването на зората ще бъдем повикани на аудиенция при кралицата — обясни Нене, поемайки бързо напред. — Елате, помогнете ми да отведа Ловеца в някоя стая.

Ема имаше доста въпроси: как щяха да разберат кога е настъпила зората тук, защо Нене като че ли изпитваше такава ненавист към Дивия лов и разбира се, къде отиваха. Задържа ги за себе си обаче и най-сетне те стигнаха до края на коридор, където стените бяха от полирана скала, грейнала от полускъпоценни камъни: тигрово око, азурит, яспис. Процепи в скалата бяха покрити с дълги кадифени завеси, избродирани с искрящи нишки.

Нене повдигна една от завесите, разкривайки стая с гладки, извити стени и сводест таван. Бял балдахин се спускаше надолу, полузакривайки легло, направено от дебели клони, преплетени с цветя.

Нене остави лампата си.

— Сложете Ловеца да легне.

Кийрън, който не бе проронил нито дума, откакто бяха влезли в същинския Двор, остави Марк да го отведе до леглото. Изглеждаше ужасно, помисли си Ема, докато Марк му помагаше да се настани върху матрака. Тя се зачуди колко ли пъти Марк бе правил същото, когато Кийрън бе изтощен след битка… и колко ли пъти Кийрън го беше правил за Марк. Да бъдеш част от Дивия лов бе изпълнено с опасности и тя не можеше да си представи дори колко от кръвта на другия бяха видели двамата.