Кассандра Клэр - Повелител на сенките

И разбира се, леглото. С нещо като закъснял шок тя си даде сметка, че двамата с Джулиън бяха останали насаме, в невероятно романтична стая с едно-единствено, много голямо и много меко легло.

О, да, тревогите за тази вечер съвсем не бяха приключили.

Когато се върна, Нене почисти нежно раната на Кийрън с парчета навлажнен лен, внимателно притискайки с пръсти ръбовете на порязаното. Кийрън седеше изпънат и скован на ръба на леглото, без да помръдва или с нещо да показва, че си дава сметка какво става, ала Кристина виждаше по дълбокия полумесец, отпечатан върху долната му устна, че го боли.

Марк седеше мълчаливо до него. Изглеждаше изцеден, изтощен до краен предел, и не посегна да улови ръката на Кийрън; просто си седеше там, а рамото му докосваше рамото на другото момче. Но пък те едва ли бяха от онези, които се държаха за ръце, помисли си Кристина. Дивият лов не беше място, където на подобни нежни изрази на обич се гледаше с добро око.

— Стрелата на тъмните елфи е била потопена в самакитка — каза Нене, когато приключи с почистването на раната. Протегна ръка за чисто парче лен и се залови да превърже слабото тяло на Кийрън. Той беше преоблечен в чист панталон, а върху леглото до него беше сгъната риза. По гърба му имаше белези, които доста приличаха на тези върху гърба на Марк; белези, които стигаха до раменете и се спускаха по ръцете му. Беше слаб, но силен на вид, с ясно очертани мускули на ръцете и гърдите. — Ако беше човек или дори обикновен елф, щеше да те убие, ала Ловците имат своя собствена защита. Ще живееш.

— Да — заяви Кийрън, вирвайки арогантно брадичка. Кристина обаче се зачуди. Не беше казал: Да, знаех, че ще живея. Беше се съмнявал, подозираше тя. Боял се бе, че ще умре.

Не можеше да не се възхити на смелостта му.

Нене направи физиономия и приключи с превързването. Потупа Кристина по рамото, докато Кийрън си обличаше ризата, закопчавайки я с бавни, треперещи пръсти, и посочи плитък мраморен съд върху нощното шкафче, пълен с парчета плат, плуващи в зеленикава течност.

— Това са компреси за предотвратяване на инфекция. Сменяй ги на всеки два часа.

Кристина кимна. Не беше сигурна как ще се събужда на всеки два часа, а може би просто щеше да се наложи да остане будна през цялата нощ, но все някак щеше да се справи.

— Вземи — каза Нене и се наведе към Кийрън с друго шишенце в ръка. — Изпий това. Няма да ти навреди, само ще ти помогне.

След един миг Кийрън отпи, но се закашля и блъсна стъкленицата настрани.

— Как смееш… — започна, а после очите му се извъртяха и той политна назад. Марк го улови, преди раненият му гръб да докосне леглото, и помогна на Нене да го обърне внимателно на една страна.

— Не се притеснявай — каза Марк, забелязал стиснатата челюст на Нене. — Той винаги заспива, крещейки по този начин.

— Имаше нужда от сън — бе всичко, което Нене каза, преди да излезе забързано от стаята.

Марк я проследи с поглед; изражението му беше разтревожено.

— Не е такава, каквато си я представях, когато си мечтаех, че може би имам семейство в земите на елфите. В продължение на толкова много години търсех и разпитвах, и не открих нито следа от тях. Бях се отказал.

— Положила е огромно усилие да те намери и спаси — каза Кристина. — Очевидно я е грижа за теб.

— Тя не ме познава — отвърна Марк. — За елфите кръвта е нещо много важно. Не би могла да допусне да попадна в ръцете на краля на тъмните феи. Случилото се с един член на семейството, се отразява и на останалите от него.

Тя докосна косата ти , искаше да каже Кристина. Беше го видяла само за миг — докато посягаше, за да превърже гърба на Кийрън, пръстите на Нене бяха докоснали фините краища на русата коса на Марк. Той не беше забелязал и Кристина се зачуди дали щеше да й повярва, ако му кажеше.

Тя се отпусна в долната част на леглото. Кийрън се беше свил на кълбо, тъмната му коса беше разрошена под неспокойната му глава.

Марк се беше облегнал на таблата на леглото. Босите му крака бяха върху леглото, на няколко сантиметра от тези на Кристина; ръката му бе протегната и пръстите му почти докосваха нейните.

Ала очите му бяха върху Кийрън.

— Не си спомня — каза.

— Кийрън? Какво не си спомня?

Марк притисна колене до гърдите си. В разкъсаните си, окървавени дрехи приличаше на опърпаната фигура, която представляваше, когато се завърна от Дивия лов.

— В Тъмния двор са го изтезавали и били. Очаквах го. Така правят те със своите затворници. Когато го развързах и го изведох от там, си дадох сметка, че му бяха причинили нещо, заради което не помнеше, че е убил Ярлат. Не си спомня нищо от нощта, в която ни видя да говорим в кухнята.