Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Движеха се бързо, но нямаше да е достатъчно, освен ако не откриеха друга гора, място, където да се скрият. Ала в далечината пред тях не се виждаше нищо, а и звездите не можеха да упътят Марк. Беше толкова изтощен, че от тях му се зави свят. Половината му сила сякаш отиваше в Кийрън — не само за да го влачи със себе си, но и да го поддържа изправен.

Стигнаха до друга стена — не толкова висока, за да спре елфическите коне, но достатъчно, че да е дразнеща. Ема я прескочи; Джулиън прелетя над нея, докосвайки я едва-едва с пръсти.

Кийрън поклати глава.

— Не мога да го направя.

— Кийр… — започна Марк сърдито, ала Кийрън бе навел глава, като бито куче. Мокра от пот и оплетена, косата закри лицето му; ризата и кръстът на панталона му бяха подгизнали от кръв. — Отново ти тече кръв. Нали каза, че раните ти заздравяват бързо.

— Така си мислех — тихо каза Кийрън. — Марк, остави ме тук…

Една ръка докосна Марк по рамото. Кристина. Беше прибрала ножа си и го погледна право в очите.

— Ще ти помогна да го пренесеш през стената.

— Благодаря ти — отвърна Марк.

Кийрън като че ли нямаше достатъчно сила, дори да я изгледа гневно. Кристина се покатери върху стената и протегна ръце; заедно, двамата с Марк издърпаха Кийрън отгоре й. Скочиха на тревата до Ема и Джулиън, които ги чакаха с разтревожени лица. Кийрън се приземи до тях и рухна на земята.

— Не може да продължи — каза Марк.

Джулиън погледна към стената. Тропотът на копита беше силен, като гръмотевици над главите им. Авангардът на кавалерията на тъмните елфи вече се виждаше — тъмна, приближаваща се линия.

— Трябва да го направи — каза той. — Те ще ни убият.

— Оставете ме тук — рече Кийрън. — Нека ме убият.

Джулиън се отпусна на едно коляно. Сложи ръка под брадичката на Кийрън и го принуди да вдигне глава и да срещне очите му.

— Веднъж ме нарече безмилостен. — Пръстите му бяха бледи на фона на окървавената кожа на Кийрън. — Нямам капчица жал за теб, Кийрън. Сам си докара това на главата. Но ако си мислиш, че дойдохме чак дотук, за да те спасим, само за да те оставим да легнеш и да умреш, значи, си по-глупав, отколкото си мислех. — Той свали ръка от лицето му и като го улови под мишница, го изправи на крака. — Помогни ми, Марк.

Заедно, те закрепиха Кийрън помежду си и поеха напред. Беше мъчително трудна задача. Паниката и напрежението от това, да поддържа Кийрън изправен, притъпяваха ловните инстинкти на Марк; препъвайки се в камъни и коренища, те навлязоха в гъста горичка, чиито клони посягаха, за да разкъсат дрехите и кожата им. Бяха я прекосили едва наполовина, когато тялото на Кийрън се отпусна безжизнено. Най-сетне беше припаднал.

— Ако умре… — започна Марк.

— Няма да умре — заяви Джулиън мрачно.

— Ако можехме да го скрием тук и да се върнем за него…

— Той не е чифт резервни обувки. Не можем просто да го оставим някъде и да очакваме да го намерим на същото място, когато се върнем — изсъска Джулиън.

— Вие двамата ще престанете ли… — започна Ема, а после млъкна и ахна.

Бяха излезли от малката горичка. Пред тях се изправяше хълм, зелен и гладък.

Биха могли да се изкатерят, но това би означавало да пълзят по него, забивайки ръце и крака в пръстта, за да се доберат до върха. Не биха могли да го направят и да вземат Кийрън със себе си.

Дори Джулиън се закова като вкаменен. Ръката на Кийрън, която допреди малко бе увита около врата му, се плъзна и увисна до тялото му. Марк имаше ужасяващото чувство, че вече е мъртъв. Искаше да го положи в тревата, да провери дали сърцето му бие, да го вземе в прегръдките си, така, както трябва да бъде изпратен един Ловец в последните си мигове.

Вместо това обърна глава и погледна назад. Кристина беше затворила очи и стискаше медальона си, а устните й се движеха в безмълвна молитва. Ема държеше Кортана по същия начин, очите й бяха бдителни и искрящи. Щеше да ги защитава до последно, дори и Кийрън; щеше да падне под копитата на тъмната кавалерия.

А те идваха. Марк ги виждаше — сенки между дърветата. Коне като черен дим, с пламтящи очи като алени въглени, подковани със сребро и изгарящо злато: свирепи и смъртоносни.

На Марк му се стори, че вижда краля, препускащ начело. Бойният му шлем, върху който бяха вдълбани крещящи лица, закриваше само човешката половина, оставяйки мъртвешки сивата кожа открита. Единственото му око гореше като черна отрова.

Звукът от приближаването им бе като звука от ледник, трошащ се на късове. Оглушителен, смъртоносен. На Марк изведнъж му се прииска да можеше да чуе какво казва Кристина, да долови думите на безмълвната й молитва. Очите му се спряха върху нейните движещи се устни. Ангеле, помогни ни, благослови ни, спаси ни.