Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Най-сетне, най-сетне свободен да се отърся от илюзията на гнусния нефилим…

Така и не можа да довърши. Ема вече беше вдигнала Кортана и се бе хвърлила напред, забивайки острието в гърлото му.

То издаде влажен, жвакащ звук. Кръв с цвят на гной плисна от широката му уста; той отстъпи назад, препъвайки се, ала Ема го последва, завъртайки дръжката на ножа. От вонята на кръв и мокрия звук на раздирана плът, Кристина едва не повърна.

— Ема! — извика тя. — Ема!

Ема издърпа меча си и го заби отново и отново, докато Кристина не я сграбчи за раменете и не я дръпна назад. Елфическият рицар се свлече на земята, мъртъв.

Ема цялата трепереше, опръскана със скверна кръв. Олюляваше се на краката си.

— Ела. — Кристина улови приятелката си за ръка и я затегли далеч от шатрата в същия миг, в който въздухът се изпълни с шумолящ, пеещ звук. Стрели. Бяха увенчани с огън и огряваха просеката със зловещо, движещо се сияние. Кристина автоматично се наведе, само за да чуе силно дрънчене на няколко сантиметра от главата си. Ема бе замахнала с Кортана и една стрела бе срещнала острието, пръсвайки се на парченца.

Кристина ускори крачка.

— Трябва да се махнем от тук…

Пламнала стрела прелетя покрай тях и се заби в едно от знамената, висящи от кралската шатра. То начаса бе обгърнато от припукващи пламъци, които огряха принцовете, разбягали се от шатрата, за да се скрият в сенките. Кралят обаче стоеше пред трона си, взирайки се в празнината. Къде беше Джулс? Къде се бяха дянали той и Ерек?

Почти бяха стигнали до края на поляната, когато елфическата жена с рокля от кости изникна пред тях. Очите й бяха рибешко зелени, без зеници и проблясваха като разляна мазнина на звездната светлина. Кристина с всичка сила стовари крак върху нейния; писъците на феята бяха удавени от крясъците на останалите от двора. Кристина я блъсна настрани с лакът и тя се сгромоляса върху шатрата, а от роклята й, като гротесков сняг, се посипаха ситни кости.

Ръката на Ема беше в тази на Кристина. Пръстите й бяха ледени. Кристина я стисна по-здраво.

— Хайде — каза тя и двете потънаха между дърветата.

Марк не посмя да отиде твърде далеч. Джулиън, Ема и Кристина все още бяха в Двора. Той издърпа Кийрън зад един дебел дъб и го сложи да седне, облегнат на дънера.

— Добре ли си? Боли ли те?

Кийрън го погледна с неприкрито раздразнение и преди Марк да успее да го спре, се пресегна и извади стрелата от гърба си. Кръв шурна от раната и гърбът на ризата му подгизна.

— Исусе, Кийрън, какво, по дяволите…

— Към какви чужди богове се обръщаш сега? — попита Кийрън. — Нали каза, че не умирам.

— Така беше. — Марк свали ленената си риза, направи я на топка и я притисна към гърба на Кийрън. — Само дето сега като нищо може да те убия, задето си толкова глупав.

— Раните на ловците зарастват бързо — каза Кийрън, изохквайки. — Марк. Това наистина си ти. — Очите му грееха. — Знаех си, че ще се върнеш за мен.

Марк не отговори. Беше се съсредоточил върху това, да притиска ризата си към раната на Кийрън, ала тревога стягаше гърдите му. Надали би могло да се каже, че нещата между него и Кийрън бяха приключили особено добре. Защо Кийрън бе вярвал, че Марк ще дойде за него, когато той за малко не го бе направил?

— Кийр. — Той свали ризата; Кийрън беше прав — от раната едва се процеждаше кръв. Марк пусна подгизналата от кръв дреха на земята и докосна Кийрън по бузата. Пареше като пещ. — Гориш. — Посегна да окачи елфическата стрела около врата на другото момче, но то го спря.

— Защо да нося твоето украшение? — намръщи се той. — То трябва да бъде твое.

— Аз ти го върнах — напомни Марк.

От Кийрън се изтръгна дрезгав смях.

— Не бих забравил нещо такова. — А после очите му се разшириха. — Не си спомням как убивам Ярлат. Знам, че съм го направил. Те ми казаха. И аз им вярвам — той беше мерзавец. Ала не си го спомням. Не помня нищо от мига, след като те видях през прозореца на Института, в кухнята, да говориш с онова момиче. Кристина.

Марк усети, че се вледенява. Механично окачи елфическата стрела около врата си и усети как тя тупна до гърдите му. Кийрън не си спомняше?

Това означаваше, че не си спомня как го е предал, казвайки на Дивия лов, че Марк е разкрил елфически тайни пред нефилимите. Не помнеше наказанието, бичуванията, които Джулиън и Ема бяха понесли.

Не помнеше, че Марк бе сложил край на отношенията им. Върнал му бе стрелата.

Нищо чудно, че си бе мислил, че Марк ще дойде.