Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Какво става? — попита той.

Артър пристъпи към Портала. За миг Кит си отдъхна, помисляйки си, че Артър ще прекрачи заедно с него. Вместо това усети ръка върху рамото си.

— Кажи на Джулиън, че му благодаря — рече Артър и го бутна силно.

Кит политна в завихрената, беззвучна празнота.

Елфическият принц пусна стрелата си.

Кийрън се оказа по-бърз, отколкото Марк би повярвал, че е възможно. Извъртя тялото си и закри неговото. Стрелата изсвистя във въздуха, пропявайки като смъртоносна птица. Марк имаше време само колкото да посегне към Кийрън, за да го блъсне настрани, преди стрелата да се забие в гърба му, точно под лопатката.

Кийрън се отпусна тежко върху рамото на Марк, който извади кама от колана си със свободната си ръка и я хвърли. Принцът падна с писък, острието бе потънало в бедрото му.

Марк се зае да издърпа Кийрън настрани от поляната. Стрелите бяха спрели да валят, ала знамената със строшената корона бяха обхванати от пламъци. Елфическите благородници пищяха и се щураха напред-назад, мнозина от тях побягнаха.

Все така подкрепяйки Кийрън, Марк изчезна в гората.

— Ема — прошепна Кристина. Поляната кипеше — смях, дюдюкане, подигравателни крясъци. В далечината видя Джулиън, опрял нож в гърлото на Ерек; множеството ахна, когато той си запроправя път към шатрата на краля, макар че самият той все още не го беше забелязал, тъй като вниманието му бе отвлечено от Ема.

Ема беше коленичила на земята, стиснала ръката на победения елфически воин. Вдигна глава и очите й грейнаха, виждайки Кристина.

— Помогни ми с баща ми — помоли тя. Дърпаше го за ръката, мъчейки се да я обвие около врата си. Той лежеше напълно неподвижен и за миг Кристина се уплаши, че е мъртъв.

После обаче той се отдръпна от Ема и се изправи с усилие. Беше висок, слабичък мъж и семейната прилика бе очевидна: чертите на лицето, формата на очите. Само че неговите бяха празни, синият им цвят — млечномътен.

— Пусни ме, нефилимска кучко. Пусни ме. Това стигна прекалено далеч.

Кристина почувства как кръвта й се смразява при тези думи. Кралят отново избухна в смях. Кристина хвана Ема и я задърпа към себе си. — Ема, не можеш да вярваш на всичко, което виждаш тук.

— Това е баща ми — каза Ема. Кристина я беше хванала за китката и ясно усещаше туптенето на пулса й. Ема протегна другата си ръка. — Татко. Моля те. Ела с нас.

— Ти си нефилим — отвърна бащата на Ема. Върху гърлото му се виждаха отдавна избледнели Знаци. — Ако ме докоснеш, ще те завлека в краката на моя крал и ще го накарам да те убие.

Елфите около тях се смееха гръмогласно, подпирайки се един на друг, и от мисълта, че онова, което ги развеселяваше така, бяха ужасът и объркването на Ема, във вените на Кристина лумна убийствена ярост.

Едно бе да изучава елфите. Едно бе да чете как техните емоции не са като човешките емоции. Как елфите от Тъмния двор израстват, научени да черпят удоволствие от болката на другите. Да те оплетат в мрежа от думи и лъжи и да те гледат с усмивка, докато се задушаваш от техните номера.

Съвсем друго бе да го види с очите си.

Изведнъж настана оживление. Кралят се втурна в другия край на шатрата, крещейки заповеди; сред рицарите настъпи хаос.

Джулиън, помисли си Кристина. О, да, виждаше го — държеше Ерек пред себе си, в подножието на шатрата. Нарочно бе отвлякъл вниманието на краля от Ема и Кристина.

— Лесно е да изясним това — каза Кристина и като извади своя балисонг, го подаде на елфическия воин. — Вземи.

— Кристина, какво правиш…

— Студено желязо — обясни Кристина и направи две крачки към елфическия рицар. Лицето му бе започнало да се променя пред очите им, все по-малко и по-малко приличаше на това на Ема и все повече и повече на нещо друго… нещо гротескно, живеещо под кожата. — Той е ловец на сенки. Студеното желязо не би трябвало да му навреди.

Тя дойде още по-близо… и боецът, който бе изглеждал като Джон Карстерс, се промени напълно. По лицето му сякаш преминаха вълни, тялото му потръпна и се измени, кожата му стана сивкавозелена и се покри с петна. Устните му се издадоха напред, докато очите му станаха ужасяващо широки и жълти, а косата му се отдръпна назад, разкривайки лъскаво, буцесто теме.

Там, където допреди малко беше бащата на Ема, сега стоеше елфически рицар с ниско, набито тяло и жабешка глава. Ема се взираше в него, пребледняла като платно. Широката му уста се отвори и той проговори с квакащ глас.