Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Никой не охраняваше Кийрън. Той се бе свлякъл на колене и тежестта на тялото му опъваше трънливите въжета, които го задържаха така, сякаш бяха бодлива тел. Кръв се процеждаше бавно от раните по китките, шията и глезените му.

Марк подмина и последните придворни. От толкова близо видя, че Кийрън носи нещо на верижка около врата си. Елфическа стрела. Елфическата стрела на Марк . Стомахът на Марк се сви.

— Кийрън. — Той сложи ръка върху бузата на другото момче.

Клепачите на Кийрън потрепнаха и се повдигнаха. Лицето му беше посивяло от болка и безнадеждност, ала усмивката му беше нежна.

— Толкова много сънища — каза той. — Това краят ли е? Да ме отведеш в Сияйните земи ли си дошъл? Не би могъл да си избереш по-хубаво лице за това.

Марк прокара пръсти по трънливите въжета. Бяха здрави. Би могъл да ги среже със серафимски ками, ала те не действаха тук, което му оставяше да действа само с обикновени ками. В ума му проблесна идея и той посегна, за да откачи нежно елфическата стрела от верижката около гърлото на Кийрън.

— Които и богове да са направили това — прошепна Кийрън, — те са достатъчно благосклонни, за да ми доведат в последните мигове от живота ми онзи, когото душата ми обича. — Той отново облегна глава на дървото, разкривайки алената рана, зейнала на гърлото му там, където тръните се бяха впили в него. — Моя Марк.

— Шшт — прошепна Марк през свито гърло. Елфическата стрела беше остра и той прокара острието по въжетата, които стягаха врата и китките на Кийрън. Те паднаха на земята и от Кийрън се откъсна въздишка на отслабнала болка.

— Вярно е онова, което казват — рече Кийрън. — Болката те напуска, когато умираш.

Марк преряза въжетата около глезените му и се изправи.

— Това е достатъчно. Аз съм Марк, а не илюзия. Ти не умираш, Кийрън. Жив си. — Той го улови за китката и му помогна да се изправи на крака. — А сега ще избягаш.

Кийрън изглеждаше заслепен от лунната светлина. Протегна ръце и ги положи на раменете на Марк. Имаше един миг, в който Марк би могъл да се отдръпне, но той не го направи. Пристъпи към Кийрън в същия миг, в който Кийрън пристъпи към него, усети миризмата на кръв и срязани лози, и ето че те се целуваха.

Извивката на устните на Кийрън под неговите му бе така позната, както вкусът на захар или усещането от слънчевата светлина. Ала тук нямаше нито следа от захар или слънчева светлина, единствено тъмния натиск на Двора около тях и мирис на кръв. И въпреки това, тялото му реагира на тялото на Кийрън, притисна го до дървото, сграбчи го, ръцете му се плъзнаха по кожата му, усещайки белези и пресни рани под пръстите си.

Марк усети как сякаш се повдига от земята и напуска тялото си, и ето че отново беше в Лова, стиснал гривата на Уиндспиър, приведен напред във вятъра, който развяваше косата му, дереше гърлото му и отнасяше смеха му. Ръцете на Кийрън бяха около него, единствената топлина в един студен свят, устните му — до бузата му.

Нещо пропя покрай ухото на Марк и той се откъсна рязко от Кийрън. Още нещо прелетя покрай него и той инстинктивно притисна Кийрън към дървото, закривайки го с тялото си.

Стрели. Стрели, увенчани с пламък, свистяха през Двора като смъртоносни светулки. Един от принцовете тичаше към Марк и Кийрън, вдигнал лък в ръцете си.

Май все пак ги бяха забелязали.

Тревата пред Института сякаш закипя, вчепкана маса морски демони и центуриони, гърчещи се пипала и свистящи серафимски ками. Кит почти се хвърли по стълбите, при което едва не събори Саманта, която заедно с близнака си бе вкопчена в яростна схватка с гротескно сиво създание, покрито със смучещи червени усти.

— Гледай къде вървиш! — кресна тя, а после изпищя, когато едно пипало се обви около гърдите й. Кит замахна с Адриел, посичайки пипалото над рамото й. Демонът извряска с всичките си усти и изчезна.

— Отвратително — каза Саманта, покрита с гъста сивкава демонска кръв. Мръщеше се, което му се стори страшно неблагодарно, ала нямаше време да се тревожи за това — вече се бе обърнал, за да вдигне оръжието си срещу покрито с шипове създание с буцеста, корава кожа като морска звезда.

Помисли си за Тай на брега, усмихнат, с морската звезда в ръка, и това го изпълни с ярост. До този миг не си беше давал сметка колко много демоните приличаха на красивите неща в този свят, болестно деформирани и отблъскващи.

Острието се спусна надолу. Демонът изпищя и се дръпна… и изведнъж около Кит се обвиха ръце и го изтеглиха назад.