Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Отново ще видиш лицето на някого, когото си обичала и който е мъртъв , обещал бе елфът пука. Ала Ема нито за миг не си бе представяла това, не и това.

Тя улови ръката на баща си, покрита с кожените елфически доспехи.

— Предавам се — каза дрезгаво. — Предавам се, предавам се, само му помогнете…

— Тя се предава — оповести кралят.

Благородниците от Двора се разсмяха. Смях се надигна около Ема, ала тя почти не го чуваше. Един глас, някъде дълбоко в главата й й казваше, че това не е правилно, че тук има нещо, което ужасно не е наред, ала гледката на баща й бе като рева на разбиваща се вълна в главата й. Тя посегна към стилито си — та нали той все още беше ловец на сенки — но после отпусна ръка; никакво иратце нямаше да подейства тук.

— Няма да те изоставя — каза, а главата й бръмчеше. — Няма да те изоставя. — Стисна го още по-здраво, приклекнала пред шатрата, даваща си съвсем ясно сметка за погледа на краля върху себе си, за смеха, който я заобикаляше. — Ще остана.

Артър бе този, който се раздвижи. Отдели се от стената и се хвърли към Ливи и Тай, сграбчи ги и ги затика към вратата на Института.

Те и двамата опитаха да се съпротивляват, ала Артър беше смайващо силен. Ливи се поизвърна, викайки Кит. Артър отвори вратата с ритник и блъсна племенника и племенницата си вътре. Кит чу виковете на Ливи, а после вратата се затръшна зад тях.

Даяна повдигна вежди срещу Малкълм.

— Кръв на Блекторн ли каза?

Малкълм въздъхна.

— Луди кучета и англичани. А понякога срещаш някой, в когото двете са събрани в едно. Не може да вярва наистина, че това ще успее.

— Да не искаш да кажеш, че можеш да проникнеш в Института? — попита Диего.

— Искам да кажа, че то няма значение — отвърна Малкълм. — Подготвих всичко това преди Ема да ме убие. Моята смърт (и да, аз съм мъртъв, макар и не задълго, не е ли Черната книга невероятна?) отприщи морските демони по крайбрежието. Това, което виждате с мен тази вечер, е съвсем мъничка част от онези, които контролирам. Или ще ми дадете един Блекторн, или ще ги изпратя на сушата, за да избиват мундани.

— Ние ще ти попречим — заяви Даяна. — Клейвът ще те спре. Ще изпратят ловци на сенки…

— Тези не са ви достатъчни ? — попита Малкълм ехидно. Беше започнал да крачи напред-назад пред стената от морски демони, от чиито усти се точеха лиги. — Това е красотата на Тъмната война. Просто не сте в състояние да удържите всички демони в Тихия океан, не и със сегашната си бройка. О, не казвам, че накрая няма да победите. Ще го направите. Ала помисли само за всички, които ще загинат междувременно. Нима един нищо и никакъв Блекторн го заслужава?

— Няма да ти дадем един от нас, за да го убиеш, Фейд — отсече Даяна. — И ти много добре го знаеш.

— Не говориш от името на Клейва, Даяна. А те не са над жертвите. — Малкълм опита да се усмихне, полуразложената му черна устна се сцепи и по брадичката му потече черна течност. — Един, за да спаси мнозина.

Даяна дишаше тежко, раменете й се повдигаха и спускаха.

— А после какво? Цялата тази смърт и разруха, и какво ще спечелиш?

— Вие също ще сте страдали. И това ми стига. Засега. Стига ми родът Блекторн да страда. — Очите му обходиха групичката пред него. — Къде са моите Джулиън и Ема? И Марк? Прекалено се боят да се изправят срещу мен? — Той се изкиска. — Твърде жалко. Ще ми се да можех да видя лицето на Ема, когато ме зърне. Може да й предадете, че се надявам проклятието да погълне и двама им.

Кого да погълне, помисли си Кит, но Малкълм вече бе приковал поглед в него и той видя как млечномътните му очи проблеснаха.

— Съжалявам за баща ти, Херондейл. Беше неизбежно.

Кит вдигна Адриел над главата си. Серафимското оръжие беше горещо в ръката му и макар да започваше да мъждука, хвърляше около него светлина, достатъчно силна, надяваше се, та магьосникът да види, когато се изплю към него.

Погледът на Малкълм стана суров и отново се обърна към Даяна.

— Давам ви срок до утре вечер, за да решите. Тогава ще се върна и ако не ми предадете един Блекторн, крайбрежието ще бъде опустошено. А междувременно… — Той щракна с пръсти и във въздуха лумна мътен лилав огън. — Забавлявайте се с моите приятели тук.

И той изчезна в мига, в който морските демони се хвърлиха към центурионите.

Марк си пробиваше път между елфите от Двора. Преди се бе намирал между тях единствено по време на веселия. Дворът не се намираше винаги на едно и също място, а се местеше из земите на феите. Марк усети мириса на кръв в нощния въздух, докато се промушваше между скупчените благородници. Усещаше миризмата на паника и страх, и омраза. Омразата им към ловците на сенки. Кралят ги приканваше да замълчат, ала тълпата крещеше на Ема да пролее кръвта на баща си.