Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— От ръката на Ярлат паднаха и нефилими — продължи Джулиън. — Кийрън предотврати загубата на още нефилимски животи. Задължени сме му, а ние винаги плащаме дълговете си. Няма да ви позволим да отнемете живота му.

— И как точно ще ни попречиш? — сопна се Ерек. — Когато си сам?

Джулиън се усмихна. Въпреки че Ема го познаваше, откакто се помнеше, въпреки че той сякаш бе част от нея, от студената увереност на усмивката му във вените й се разля лед.

— Не съм сам.

Ема пусна Марк и той се отправи решително към поляната, следван от двете момичета. Никой от тях не беше извадил оръжие, въпреки че Кортана се виждаше ясно, препасан през гърба на Ема. Множеството се раздели, за да ги пропусне, и те се присъединиха към Джулиън. Докато пристъпваха в кръга от стражи, Ема си даде сметка, че Марк все още беше бос. Стъпалата му бяха бледи, като лапите на котка, на фона на високата тъмна трева.

Не че имаше значение. Марк беше страховит воин, дори и бос, и Ема го знаеше много добре.

Кралят ги погледна и се усмихна. Усмивка, която никак не се хареса на Ема.

— Какво е това? — попита той. — Делегация от деца?

— Ние сме ловци на сенки — заяви Ема. — Носим наредбите на Клейва.

— Така твърдите — обади се принц Адаон. — Какво е искането ви?

— Добър въпрос — съгласи се кралят.

— Искаме съдбата на Кийрън да бъде решена с двубой — отвърна Джулиън.

Кралят се разсмя.

— Само някой от нашата раса може да участва в подобен двубой в земите ни.

— Аз съм един от вашата раса — заяви Марк. — Аз мога да го направя.

При тези думи Кийрън се раздвижи, мъчейки се да се отскубне от въжетата.

— Не — каза той яростно; кръв се стичаше по пръстите, по гърдите му. — Не.

Джулиън дори не го погледна. Кийрън може и да бе онзи, когото бяха дошли да спасят, но ако се налагаше да го измъчват, за да го направят, Джулиън щеше да го стори. Ти си момчето, което прави онова, което трябва, защото няма кой друг да го стори , казала му бе Ема веднъж, сякаш преди години.

— Ти си един от Дивия лов — заяви Ерек. — И наполовина ловец на сенки. Не си обвързан от никакви закони и лоялността ти е към Гуин, не към правосъдието. Не можеш да се биеш. — Устните му се извиха, разкривайки зъбите му. — А останалите изобщо не са от расата на феите.

— Не е съвсем вярно — възрази Джулиън. — Нерядко се казва, че децата и лудите са като феите. Че съществува връзка между тях. А ние сме деца.

Ерек изпръхтя.

— Това е нелепо. — Вие сте пораснали.

— Кралят ни нарече деца — каза Джулиън. — Делегация от деца. Нима искаш да наречеш своя повелител лъжец?

Събралите се елфи ахнаха като един. Ерек пребледня.

— Господарю — започна, обръщайки се към краля. — Татко…

— Замълчи, Ерек, вече каза достатъчно — прекъсна го кралят. Погледът му беше прикован в Джулиън, греещото му око и тъмната, празна очна ябълка. — Интересно — каза той, без да се обръща към никого, — момче, което прилича на ловец на сенки и говори като благородник. — Той се изправи на крака. — Ще получиш двубоя си. Рицари, свалете оръжия.

Искрящата стена от метал около Ема и приятелите й изчезна. Вместо нея, сега около тях се издигаше стена от каменни лица. Някои бяха принцове, които имаха същите деликатни ъгловати черти като лицето на Кийрън. Някои бяха жестоко белязани от минали битки. Лицата на немалко бяха скрити от качулки или воали. Зад тях благородниците от Двора крачеха напред-назад с възклицания, видимо развълнувани. Думата „двубой" се носеше над поляната.

— Ще си получите двубоя — повтори кралят. — Само че аз ще избера онзи, който ще се бие.

— Всички сме готови да го сторим — заяви Кристина.

— Разбира се, че сте. Такава е природата на нефилимите. Глупава саможертва. — Кралят се обърна към Кийрън и скелетоподобната половина на лицето му се очерта ярко. — Как да избера? Сещам се. Ще ви задам гатанка.

Ема усети как Джулиън се напрегна. Идеята за гатанка не му харесваше. Беше твърде непредсказуемо. Джулиън не харесваше нищо, което не можеше да контролира.

— Приближете се. — Кралят ги повика с пръст. Ръцете му бяха бледи, като кората на бяло дърво. Над кокалчето на всеки пръст, като хищен нокът, стърчеше кукичка.

Тълпата се раздели, за да пропусне Ема и останалите. Докато вървяха към шатрата, Ема усети особена миризма, изпълнила въздуха наоколо. Наситена и горчиво-сладка, като мъзга. Колкото повече се приближаваха до трона, толкова по-силна ставаше тя, докато не се изправиха пред него. Кралят се извисяваше над тях като статуя. Зад него, с лица покрити с маски от злато и сребро, и месинг, стояха редица рицари. Някои имаха формата на плъхове, други — на златни лъвове или сребърни пантери.