Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Истината може да бъде открита в сънищата — заяви кралят, свел поглед към тях. От този ъгъл Ема видя, че странното разполовяване на лицето му свършваше на гърлото. — Кажете ми, ловци на сенки: Влизате в пещера. В пещерата има яйце, сияещо отвътре. Знаете, че то тупти със сънищата ви — не онези, които изпълват мечтите ви през деня, а онези които едва си спомняте на сутринта. То се отваря. Какво излиза отвътре?

— Роза — отвърна Марк. — С бодли.

Кристина го погледна учудено, но не помръдна.

— Ангел — каза тя. — С окървавени ръце.

— Нож — отговори Ема. — Чист и неопетнен.

— Решетки — промълви Джулиън. — Решетките на затворническа килия.

Изражението на краля не се промени. Шепотът на благородниците наоколо звучеше по-скоро объркано, отколкото ядосано или заинтригувано. Кралят протегна бяла ръка с хищни нокти.

— Ти там, момичето с ярката коса — каза той. — Ти ще се биеш от името на хората си.

Облекчение заля Ема. Щеше да бъде тя; останалите нямаше да се изложат на опасност. Почувства се по-лека, сякаш отново можеше да диша.

Кристина обърна лице към нея, изглеждаше съкрушена; Марк като че ли се удържаше с огромно усилие. Джулиън улови ръката на Ема и се приведе, за да прошепне нещо в ухото й, от цялото му тяло се излъчваше напрегната настойчивост.

Ема стоеше неподвижно, приковала очи в лицето му, оставяйки хаоса на Двора да се лее около нея. Студът на битката вече бе започнал да я завладява: онзи, който заглушаваше емоциите, оставяйки всичко друго, освен битката, да избледнее на заден план.

Джулиън също беше част от това: началото на боя и студа по средата й, свирепостта на битката. Нямаше нищо, което тя искаше да види преди битката повече от неговото лице. Нищо, от което да се чувства по-добре в кожата си, повече като ловец на сенки.

— Не забравяй — прошепна Джулиън в ухото й, — че и преди си проливала елфическа кръв, в Идрис. Те щяха да ни убият, щяха да убият всички ни. Това също е битка. Не показвай никаква милост, Ема.

— Джулс.

Не беше сигурна дали я чу да казва името му. Изведнъж ги наобиколиха рицари и я откъснаха от останалите. Ръката й се изплъзна от тази на Джулиън. Тя погледна другите трима за последен път, преди да бъде поведена грубо напред. Пред шатрата вече разчистваха място.

Отекна рог и резкият му звук проряза нощта като нож. Един от принцовете излезе иззад шатрата, заедно с рицар в дебели сиви доспехи, като животинска козина, и шлем, който закриваше лицето му. Върху шлема имаше примитивна рисунка: широко отворени очи и уста, разтеглена в грозна усмивка. Някой го бе докоснал с натопени в бойни бои ръце и от двете му страни се стичаха алени ивици, които придаваха зловещо излъчване на нещо, което иначе би могло да има клоунски вид.

Принцът отведе маскирания рицар до неговата половина на мястото пред шатрата и го остави там, обърнат към Ема. Беше въоръжен с дълъг, елфически меч, сребърното му острие бе украсено със злато, дръжката — инкрустирана със скъпоценни камъни. Ръбовете му проблясваха, остри като бръснач.

Силен меч, ала нищо не можеше да прекърши Кортана. Оръжието на Ема нямаше да й измени. Единствено тя можеше да го стори.

— Знаете правилата — каза кралят отегчено. — Когато двубоят започне, никой от воините не може да получава помощ от приятелите си. Битката е до смърт. Победител е онзи, който оцелее.

Ема извади Кортана и оръжието лумна като залязващото слънце, миг преди да потъне в морето.

Рицарят с изрисувания шлем не помръдна. Ема се съсредоточи върху стойката му. Беше по-висок от нея и ръцете му стигаха по-далеч. Беше стъпил здраво на земята и въпреки нелепия шлем, очевидно беше сериозен боец.

Тя също зае бойна позиция: изнесе левия си крак напред, десния — леко назад, извивайки лявата половина на тялото си към своя противник.

— Започвайте — провъзгласи кралят.

Като състезателен кон, препуснал по пистата, рицарят се хвърли към Ема с вдигнат меч. Хваната неподготвена от бързината му, Ема се изви, за да избегне острието. Само че беше закъсняла. Трябваше да вдигне Кортана по-рано. Разчитала бе на бързината на руната си за сигурен удар, но тя вече не работеше. Пронизващ ужас, какъвто не бе изпитвала от много време, премина през тялото й, когато усети как върхът на елфическия меч изсвистя на сантиметри от нея.

Спомни си думите на баща си, когато се учеше. Удряй врага си, не оръжието му . Повечето бойци се целеха в оръжието ти. Добрите бойци се целеха в тялото ти.