Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Закова се рязко на място, като за малко не се блъсна в Марк. Не беше отишъл много далеч, само до края на просеката, където все още оставаше скрит от шатрата под буйна папрат.

За сметка на това, те виждаха поляната съвсем ясно. Тъмните елфи се бяха събрали пред трона — трябва да имаше поне стотина, ако не и повече. Бяха облечени невероятно великолепно, много по-елегантни, отколкото си бе представяла някога. Жена с тъмна кожа носеше рокля, направена от перата на лебед, поразителна и бяла, а огърлица от пера обгръщаше фината й шия. Двама бледи мъже бяха облечени във връхни дрехи от розова коприна и жилетки от лъскави сини пера. Жена с кожа с цвета на пшеница и коса от розови листенца, се приближи до шатрата в рокля, която представляваше сложно изработена клетка от костите на малки животинки, съшити с нишка, направена от човешка коса.

Ала Марк не гледаше към никого от тях, нито към шатрата, в която се намираха принцовете на тъмните елфи и очевидно чакаха нещо. Не, той се взираше в двама принцове, облечени в черна коприна. Единият беше висок, с наситено кафява кожа, а на врата му висеше позлатен гарванов череп. Другият беше блед и чернокос, с тясно, брадясало лице. Между тях, безсилно отпусната, се виждаше фигурата на затворник с окървавени дрехи.

— Кийрън — прошепна Марк и понечи да тръгне напред, но Джулиън улови гърба на ризата му, стискайки го толкова силно, че кокалчетата му побеляха.

— Още не — изсъска той. Очите му проблясваха решително и в тях Ема видя безмилостността, от която веднъж му бе казала, че се бои. Не заради себе си, а заради него.

Принцовете бяха стигнали до високо белокоро дърво, издигащо се вляво от входа на шатрата. Принцът с брадата блъсна Кийрън в него с всичка сила. Принцът с гарвановата огърлица каза нещо рязко, поклащайки глава, и другият се засмя.

— Онзи с брадата е принц Ерек — обясни Марк. — Любимецът на краля. Другият е принц Адаон. Според Кийрън, Адаон не обичал да вижда как нараняват някого. Ала на Ерек това доставяло удоволствие.

Изглежда, беше прав. Ерек извади въже, изтъкано от тръни, и го протегна към Адаон, който поклати глава и се отдалечи към шатрата. Ерек сви рамене и се залови да завърже Кийрън за дървото. Неговите ръце бяха защитени с дебели ръкавици, ала Кийрън носеше само скъсана риза и панталон и тръните се забиваха в китките и глезените му, а после и в шията му, когато Ерек обви нишка от жестокото въже около нея. През цялото време Кийрън стоеше безжизнено отпуснат с полузатворени очи, очевидно неспособен дори да реагира.

Марк се напрегна, но Джулиън го държеше все така здраво. Кристина се беше присъединила към тях и сега гледаше, затиснала устата си с ръка, как Ерек приключва и прави крачка назад.

Кръв изби там, където тръните се бяха впили в кожата на Кийрън. Главата му бе отпусната до дънера на дървото; Ема виждаше очите му, сребърно и черно, изпод полуспуснатите му клепачи. По бледата му кожа имаше синини — върху бузата и над хълбока, където ризата му беше скъсана.

На върха на шатрата нещо се раздвижи и звукът на ловджийски рог проряза изпълнения с тих шепот въздух. Благородниците вдигнаха поглед. До трона се беше появила висока фигура, облечена изцяло в цвят на сол, с жакет от бяла коприна и бойни ръкавици от бяла кост. Бели рогове се извиваха от двете страни на главата му, откроявайки се ярко на чернотата на косата му. Златна верижка опасваше челото му.

Кристина изпусна дъха си.

— Кралят.

Ема виждаше само профила му: беше красив, изчистен и прецизен, като рисунка на нещо съвършено. Не би могла да опише формата на очите или скулите му, нито извивката на устата му, а и не притежаваше умението на Джулиън да го нарисува, ала знаеше, че лицето пред нея бе необикновено и прекрасно и че тя до края на живота си нямаше да забрави краля на тъмните елфи.

А после той се обърна и те видяха цялото му лице. Ема чу как Кристина ахна тихичко. Лицето на краля беше разделено през средата. Дясната половина беше лицето на млад мъж, грейнало с изящна красота, макар окото му да бе червено като пламък. Лявата половина беше нечовешка маска, белязана с жестоки белези — сива кожа, жилава и изопната върху костите, очната ябълка беше празна и черна.

Кийрън, завързан за дървото, погледна за миг чудовищното лице на баща си и извърна глава; брадичката му се отпусна на гърдите, сплъстена черна коса падна пред очите му. Ерек забърза към шатрата, присъединявайки се към Адаон и останалите принцове до баща си.