Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Ала Дворът на тъмните феи се намираше на открито — шатри и сергии, които не бяха чак толкова различни от онези на Пазара на сенките, скупчени на една полянка, обградена от гъсти дървета. В средата се издигаше внушителна драпирана шатра, от която се развяваха кадифени знамена, където със злато беше извезан символът с прекършената корона.

Насред шатрата имаше един-единствен висок престол, изваян от искрящ черен камък. Беше празен. Върху облегалката бяха гравирани двете половинки на корона, този път — висящи над луна и слънце.

Няколко елфически благородници в черни плащове крачеха напред-назад из шатрата до трона. Върху наметките им беше избродиран символът с короната, а на ръцете си носеха същите плътни ръкавици, като онази, която Кристина беше намерила в развалините на Малкълмовата къща. Повечето от тях бяха млади — някои като че ли нямаха повече от четиринайсет-петнайсет години.

— Синовете на краля — прошепна Марк. Бяха приклекнали зад купчина камъни и надничаха иззад нея, стиснали оръжия в ръце. — Или поне част от тях.

— Той няма ли дъщери? — измърмори Ема.

— Няма полза от тях — отвърна Марк. — Казват, че убива всички момичета, още щом се родят.

Ема не можа да потисне тръпката си на гняв.

— Само да ми падне — прошепна. — Ще му покажа каква полза има от момичетата.

Изведнъж гръмна музика и всички елфи наоколо се отправиха към престола. Бяха блестящи в пищните си дрехи, златни и зелени, и сини, и огненочервени, мъжете — облечени също толкова ярко, колкото и жените.

— Почти е време — каза Марк, напрягайки се, за да види. — Кралят вика благородниците при себе си.

Джулиън се изпъна, макар и все още скрит зад камъните.

— В такъв случай трябва да действаме веднага. Отивам да видя дали бихме могли да се приближим още малко до шатрата. — Мечът му лумна на лунната светлина. — Кристина, ела с мен.

След един-единствен миг на смайване, Кристина кимна.

— Разбира се.

Извади ножа си и като хвърли бърз извинителен поглед на Ема, изчезна между дърветата заедно с Джулиън.

Марк се облегна на камъните, закривайки гледката към поляната, и без да поглежда към Ема, заяви с нисък глас:

— Не мога да го правя. Не мога да лъжа брат си повече.

Ема замръзна.

— Да го лъжеш за какво? — попита, макар да знаеше отговора.

— За нас. Лъжата, че сме влюбени. Трябва да сложим край.

Ема затвори очи.

— Знам. Ти и Кристина…

— Тя ми каза — прекъсна я Марк. — Че Джулиън е влюбен в теб.

Ема не отвори очи, но все още виждаше светлините на фенерите, обграждащи шатрата и поляната от вътрешната страна на клепачите си.

— Ема — каза Марк. — Вината не беше нейна. Стана случайно. Но когато тя изрече онези думи, аз разбрах. Няма нищо общо с Камерън Ашдаун, нали? Опитваш се да защитиш Джулиън от собствените му чувства. Ако Джулиън те обича, трябва да го убедиш, че ти е невъзможно да му отвърнеш със същото.

Състраданието му едва не я прекърши. Ема отвори очи — да продължи да ги затваря би било страхливост, а родът Карстерс не бяха страхливци.

— Марк, ти знаеш какъв е Законът, знаеш и тайните на Джулиън — за Артър, за Института. Знаеш какво ще стане, ако някой открие истината, какво ще сторят с нас, с твоето семейство.

— Знам — отвърна той. — И не ти се сърдя. Ще те подкрепя, ако намериш някой друг, с когото да го измамиш. Понякога се налага да излъжем онези, които обичаме. Само че не мога аз да бъда инструментът, който му причинява болка.

— Не може да бъде друг, освен теб. Мислиш ли, че ако имаше някой друг, бих помолила теб? — Сама чуваше отчаянието в гласа си.

Очите на Марк потъмняха.

— Защо единствено аз?

— Защото няма друг, от когото Джулиън да ревнува — заяви Ема и видя изумлението, разцъфнало в очите му в същия миг, в който зад нея изпука съчка. Тя се обърна рязко с Кортана в ръка.

— Не би трябвало да вадиш оръжие срещу собствения си парабатай — каза Джулиън с леко крива усмивка.

Ема отпусна меча. Дали беше чул разговора й с Марк? Не изглеждаше така.

— А ти не би трябвало да вдигаш толкова шум, когато вървиш.

— Така е без руните за безшумност — отвърна Джулс и погледна от нея към Марк. — Намерихме позиция по-близо до престола. Кристина вече…

Ала Марк се беше вкаменил, вперил поглед в нещо, което Ема не можеше да види. Очите на Джулс срещнаха нейните, пълни с неприкрита тревога, а в следващия миг Марк се раздвижи, пробивайки си път през храсталаците.

Другите двама се хвърлиха след него. Ема усети как по гърба й потича струйка пот от напрежението да не стъпи на някоя клонка, която би могла да се строши, листо, което би могло да изпука. Болезнено беше да осъзнае до каква степен нефилимите разчитат на руните си.