Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Това беше добър боец. Ала нима бе очаквала нещо друго? Та нали кралят го беше избрал. Сега можеше само да се надява, че кралят я беше подценил.

Две бързи завъртания я отведоха до леко издигната затревена могила. Може би щеше да успее да премахне разликата в ръста им. Тревата прошумоля. Не беше нужно да поглежда, за да разбере, че рицарят отново се беше хвърлил към нея. Обърна се рязко, замахвайки в посичаща дъга с Кортана.

Елфът едва отстъпи назад. Мечът проряза материята на дебелите му кожени доспехи, отваряйки широк процеп. Той не трепна, не изглеждаше и ранен. И определено не беше по-бавен. Хвърли се към нея и Ема приклекна, така че острието му изсвистя над главата й. Той отскочи назад и тя се изправи.

Чуваше собствения си дъх, излизащ на пресекулки в студения горски въздух. Елфическият рицар беше добър, а тя не можеше да разчита на руните и серафимските си ками… никое от оръжията на нефилимите. Ами ако се уморяваше по-лесно? Ами ако тази мрачна земя изцеждаше дори живителната сила от вените й?

Отби един удар, отскочи назад и колкото и да бе странно, си спомни ехидния глас на Зара: Феите се бият нечестно. А после и Марк: Всъщност феите не се бият нечестно. Бият се забележително чисто. Имат много строг кодекс на честта.

Вече се беше навела, замахвайки към глезените му — той скочи високо, почти левитирайки във въздуха, и стовари меча си към нея в същия миг, в който Ема сграбчи шепа листа и пръст и като се изправи, ги хвърли в отвора на шлема му.

Елфът се задави и залитна назад. Трая само миг, но то й стигаше — Кортана изсвистя към краката му, веднъж, два пъти, а после към тялото му. Кръв напои доспехите на гърдите му; краката му поддадоха под него и той се сгромоляса по гръб на земята като повалено дърво.

Тълпата изрева, а Ема затисна оръжието му с крак. Чу как Кристина, Джулиън и Марк викат името й. С разтуптяно сърце, тя се надвеси над неподвижния рицар. Дори и сега, проснат в тревата, почервеняла от собствената му кръв, той не издаваше нито звук.

— Свали шлема му и довърши започнатото — нареди кралят. — Така повелява традицията ни.

Ема си пое дълбоко дъх. Нефилимската й природа се съпротивляваше на това, да отнеме живота на някой, който лежеше обезоръжен в краката й.

Спомни си какво й беше казал Джулиън преди двубоя. Не показвай никаква милост.

Върхът на Кортана издрънча, когато тя го подпъхна под ръба на шлема и натисна.

Шлемът се търкулна настрани. Мъжът, който лежеше в тревата под Ема беше човек, не елф. Очите му бяха сини, в русата му коса имаше сиви нишки. Ема познаваше лицето му по-добре от собственото си.

Ръката й се отпусна до тялото, Кортана се полюшна от безчувствените й пръсти.

Беше баща й.

Кит седеше на стъпалата пред Института, загледан във водата.

Денят беше дълъг и неловък. Напрежението между центурионите и обитателите на Института бе по-голямо отвсякога, макар че поне центурионите нямаха представа защо.

Даяна бе положила геройско усилие да продължи да преподава, сякаш всичко беше наред. Никой не бе в състояние да се съсредоточи — като никога Кит, въпреки че сравненията между различните серафимски азбуки му бяха тъмна Индия, не беше най-разсеяният в стаята. Ала целта на уроците бе да хвърли прах в очите на центурионите, така че те продължиха да се стараят.

Положението не се подобри и на вечеря. След един дълъг, мокър ден, в който не бяха намерили нищо, центурионите бяха раздразнителни. Не помогна и това, че Джон Картрайт се беше разфучал за нещо и бе изчезнал нанякъде. Ако се съдеше по плътно стиснатите устни на Зара, май се беше скарал с нея, макар че Кит можеше само да гадае за какво. За етичността на това, да затварят магьосници в лагери, или да придружават елфи до стаи за мъчения, вероятно.

Диего и Раян направиха всичко по силите си, за да поведат весел разговор, но се провалиха. През по-голямата част от вечерята Ливи се взираше в Диего, навярно обмисляйки плана им да го използват, за да попречат на Зара, но това очевидно го изнервяше, защото той на два пъти се опита да нареже пържолата си с лъжица. Сякаш за да влошат още повече нещата, Дру и Тави като че ли бяха доловили наелектризираната атмосфера в стаята и през цялата вечеря обсипваха Даяна с въпроси за това, кога Джулиън и останалите ще се върнат от „мисията" си.

Когато вечерята най-сетне свърши, Кит се измъкна благодарен, скатавайки се от миенето на чиниите и си намери тихо местенце под предния свод на къщата. Въздухът, който вятърът носеше откъм пустинята, беше хладен и уханен, а океанът проблясваше под звездите, лист наситена чернота, увенчан от пенещи се бели вълни.