Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Казах ти, че не заплаках. — Гласът на Кристина й изневери.

Ръката на Марк бе неясно бледо петно. Тя почувства пръстите му върху лицето си. Когато ги отдръпна, те лъщяха на мъгливата светлина. — Плачеш сега.

Когато Кристина улови ръката му, тя бе влажна от собствените й сълзи. А когато се приведе към него и го целуна, усети вкуса на сол.

За миг Марк беше слисан, вкаменен, и Кристина усети как я пронизва ужас, по-страшен от вида на който и да било демон. Че може би Марк не иска това, че ще бъде ужасен…

— Кристина — каза той, когато тя се отдръпна, и като се изправи на колене, обви ръка около нея, малко неловко, заравяйки пръсти в косата й. — Кристина — повтори отново с пресеклив глас — дрезгавият звук на желанието.

Тя сложи ръце от двете страни на лицето му, дланите й бяха върху ямките на бузите му — и се удиви от мекотата там, където Диего имаше набола брада, драскаща кожата й. Остави този път той да я намери, обгръщайки я с лявата си ръка, откривайки устните й със своите.

Звезди изригнаха зад клепачите й. И то не какви да е звезди, а пъстроцветните звезди на елфическото царство. Видя облаци и съзвездия; вкуси нощния въздух върху устните, които се движеха жадно върху нейните. Все още шепнеше несвързано името й между целувките. Свободната му ръка се обви около кръста й и се плъзна нагоре. Простена, когато нейните пръсти намериха яката на ризата му и помилваха ключицата му, докосвайки туптящия пулс на гърлото му.

От устните му се отрониха думи на език, който Кристина не разбра; в следващия миг той лежеше по гръб на тревата, а тя беше върху него и той я притегляше към себе си, вкопчил ръце в гърба и раменете й, и тя се зачуди дали е било по същия начин с Кийрън — не нежно, а яростно. Спомни си как ги бе видяла да се целуват в пустинята зад Института, трескава целувка, сблъсък на тела, разпалил в нея същото желание, което гореше в тялото й и сега.

Гърбът на Марк се изви в дъга и Кристина чу как си пое рязко дъх, когато се плъзна надолу по тялото му, целувайки гърлото, гърдите през ризата му, а после пръстите й намериха копчетата му и тя го чу да се смее задъхано и да изрича името й.

— Никога не съм си и помислял, че ще ме погледнеш дори, не и някой като теб, нефилимска принцеса…

— Невероятно е какво може да направи малко омагьосана елфическа напитка. — Възнамерявала бе думите й да прозвучат закачливо, шеговито, ала Марк се вкамени под нея. Миг по-късно, с едно бързо и изящно движение, вече седеше на поне една крачка разстояние, вдигнал ръце, сякаш за да я задържи настрани.

— Елфическа напитка? — повтори.

Кристина го погледна изненадано.

— Сладката напитка, която мъжът с котешкото лице ми даде. Ти я опита.

— В нея нямаше нищо — каза Марк необичайно рязко. — В мига, в който устните ми докоснаха кожата ми, разбрах, че е просто сок от калина, Кристина.

Кристина потръпна лекичко, както от гнева му, така и от осъзнаването, че всичко, което беше направила току-що, не беше обвито от замайващата пелена на магията.

— Но аз си мислех…

— Мислеше си, че ме целуваш, защото си опиянена — довърши Марк вместо нея. — Не защото го искаше, или защото наистина ме харесваш.

— Но аз те харесвам. — Надигна се на колене, но Марк вече беше на крака. — Харесвам те, откакто те срещнах.

— Затова ли отново се събра с Диего? — попита Марк, а после поклати глава и отстъпи назад. — Може би не трябва да го правя.

— Кое? — Кристина се изправи, олюлявайки се.

— Да бъда с човек, който лъже — отвърна Марк безстрастно.

— Но ти също лъжеш. Лъжеш за това, че си с Ема.

— Лъжа, в която ти също участваш.

— Защото е необходима — заяви Кристина. — За доброто и на двамата. Ако Джулиън не беше влюбен в нея, нямаше да е нужно да мисли…

Тя млъкна, а в сенките Марк пребледня.

— Какво каза?

Кристина закри устата си с ръка. Чувствата на Ема и Джулиън един към друг бяха толкова неразделна част от онова, което знаеше за тях, че й беше трудно да си спомни, че останалите не го знаеха. Та то бе толкова очевидно във всяка тяхна дума, всеки жест, дори и сега; как бе възможно Марк да не знае?

— Но те са парабатаи — каза объркано. — Незаконно е. Наказанието… Джулиън не би го направил. Просто не би го направил.

— Толкова съжалявам. Не трябваше да казвам нищо. Просто догадка…

— Не беше догадка. — Марк се извърна от нея и си проправи път навън между клоните на дърветата.

Кристина го последва. Той трябваше да разбере, че не бива да казва нищо на Джулиън. Предателството тежеше в гърдите й като камък, унижението — забравено заради страха за Ема и осъзнаването на онова, което бе направила. Тя излезе изпод клоните, а сухите ръбчета на листата одраскаха кожата й. Миг по-късно вече бе на зеления хълм и видя Джулиън.