Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Зара хвърли поглед през рамо, докато поемаше по коридора, по който беше дошъл Мануел.

— Няма да бъде за нищо, Ману — каза тя. — Обещавам ти.

И те си тръгнаха, оставяйки Кит, Тай и Ливи, сгушени в началото на тунела, в поразено мълчание.

Звукът, който събуди Кристина, бе толкова слаб, че в началото реши, че си го е въобразила. Остана да лежи, все още уморена, примигвайки срещу мъгливата слънчева светлина. Зачуди се колко ли време остава до залеза, когато отново можеха да се водят по звездите.

Звукът се разнесе отново, мелодичен далечен вик, и тя се надигна, тръсвайки мократа си от росата коса. Прокара пръсти през нея, мечтаейки си за нещо, с което да я върже. Вече много рядко я носеше пусната по този начин и тежестта върху шията й я дразнеше.

Виждаше Джулиън и Ема, все още заспали — две сгушени фигури на земята. Ала къде беше Марк? Одеялото му беше метнато настрани, високите му обувки лежаха до него. Видът на обувките му я накара да скочи рязко на крака. Те всички бяха спали обути, за всеки случай. Защо би ги свалил?

Поколеба се дали да не събуди Ема, но си каза, че сигурно се държи абсурдно. Марк вероятно бе отишъл да се поразходи. Извади ножа си от колана с оръжия и пое надолу по хълма. Докато минаваше покрай Джулс и Ема, сърцето й се сви от болка, когато видя, че ръцете им бяха сключени между тях. Незнайно как се бяха намерили в съня си. Почуди се дали не би трябвало да посегне и нежно да ги раздели. Ала не, не можеше да го направи. Невъзможно бе да разделиш Джулс и Ема нежно. Самият акт на разделяне би бил акт на насилие, разкъсване в материята на света.

Навсякъде тегнеше гъста мъгла, която слънцето успяваше да пробие смътно тук-там, създавайки искрящ бял воал, през който тя виждаше само откъслечно.

— Марк? — повика тихичко. — Марк, къде си?

Отново долови звука, който беше чула преди, и този път той беше по-ясен — музика. Звука на гайда, подръпването на струната на арфа. Напрегна се, за да чуе още… и едва не изпищя, когато нещо я докосна по рамото. Обърна се рязко и видя Марк, вдигнал ръце пред себе си, сякаш за да се предпази.

— Не исках да те стресна.

— Марк — ахна тя, а после замълча за миг. — Наистина ли си Марк? Феите създават илюзии, нали?

Той наклони глава на една страна и русата му коса се посипа по челото. Кристина помнеше времето, когато косата му стигаше до раменете и той изглеждаше като рисунка на елфически принц в книга. Сега беше къса, мека и чуплива. Кристина му беше направила модерна прическа, която изведнъж й се стори странно не на място в Царството на феите.

— Не съм в състояние да чуя сърцето си, нито какво ми нашепва то. Чувам единствено вятъра.

Това бе едно от първите неща, които й беше казал някога.

— Ти си — въздъхна тя с облекчение. — Какво правиш? Защо не спиш? Трябва да си починем, ако искаме да стигнем до Двора преди изгрева на луната.

— Не чуваш ли музиката? — попита той. Беше се усилила — ясните звуци на цигулки и духови инструменти, както и шум от танци… смях и тропот на крака. — Веселие.

Сърцето на Кристина прескочи един удар. Елфическите веселия бяха легендарни. Феите танцуваха на омагьосана музика, пиеха омагьосано вино и понякога това продължаваше с дни. Храната, която ядяха, опияняваше, изпълваше с любов или пък с лудост… можеше да прониже сънищата…

— Върви да поспиш още — каза Марк. — Веселията могат да бъдат опасни.

— Винаги съм искала да ги видя. — У Кристина се надигна бунтовнически порив. — Ще се приближа още малко

— Кристина, недей. — Звучеше задъхан, докато тя се обръщаше и поемаше надолу по хълма, натам, откъдето се носеха звуците. — Заради музиката е… от нея ти се иска да танцуваш…

Кристина се обърна рязко, къдрица от черната й коса бе залепнала за влажната й буза.

— Ти ни доведе тук — заяви, а после продължи решително напред, към музиката, която се издигна и я заобиколи, и тя чу как Марк изруга, но я последва.

Стигна до поляната в подножието на хълма и спря с широко отворени очи. Поляната беше размазано, пъстроцветно петно от движение. Музиката ехтеше около нея, пронизващо сладостна.

И разбира се, навсякъде имаше феи. Групичка феи, насред танцуващите, които свиреха на инструментите си, отметнали глави назад, потропвайки ритмично с крака. Имаше зеленокожи горски феи, които танцуваха, с чворести ръце и грейнали жълти очи с цвета на мъзга. Сини и зелени феи, блещукащи като вода, с коси като прозрачни мрежи, спускащи се до краката им. Прелестни момичета с цветя, вплетени в косите, опасали кръстовете и шиите им, и с копита вместо стъпала; красиви момчета в парцаливи дрехи с трескаво-ярки очи, които се въртяха, разперили ръце.