Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Вината не беше наша — прошепна Ливи. — Нямаше откъде да знаем…

Тай й изшътка да замълчи, ала Кит вече бе пропуснал края на думите на Зара. Виждаше единствено усмивката й, като тъмночервена резка върху лицето й.

— Доверието не е много голямо.

— Ами Артър? — попита Мануел. — Предполагаемият ръководител на това място? Когото нито веднъж не съм видял.

— Умопобъркан — заяви Зара. — Баща ми каза, че подозира нещо такова. Познава го от Академията. Лично разговарях с Артър. Мислеше, че съм някой, на име Аматис.

Кит погледна към Ливи, която сви объркано рамене.

— Лесно би било да го изправим пред Съвета и да докажем, че е луд — продължи Зара. — Не съм сигурна кой ръководи Института вместо него — Даяна, предполагам — но ако искаше да оглави мястото, вече да го е направила.

— Значи, баща ти се намесва, Кохортата се погрижва вотът да мине и Институтът е негов — каза Мануел.

— Наш — поправи го Зара. — Аз ще ръководя Института заедно с него. Ще бъдем екип.

Мануел не изглеждаше особено впечатлен. Вероятно и преди го беше чувал.

— И тогава — Регистърът.

— Абсолютно. Ще бъдем в състояние незабавно да предложим да бъде гласуван като закон и веднъж приет, ще започнем да ги идентифицираме. — Очите на Зара грейнаха. — Всеки долноземец ще трябва да носи знака.

Стомахът на Кит се разбунтува. Това бе достатъчно близо до историята на мунданите, за да го накара да усети вкуса на жлъчка в гърлото си.

— А ако не са съгласни да бъдат регистрирани, лесно могат да бъдат убедени с помощта на малко болка — добави Мануел.

Зара се намръщи.

— Според мен мъченията ти доставят удоволствие, Ману.

Той се приведе напред, опрял лакти на масата, лицето му беше открито, красиво и очарователно.

— Според мен — на теб също, Зара. Виждал съм те да се възхищаваш на работата ми. — Той размърда пръсти. — Просто не искаш да си го признаеш пред Съвършения Диего.

— Сериозно? Те също го наричат така? — измърмори Кит под носа си.

Зара отметна глава назад, а Мануел се ухили.

— Рано или късно ще трябва да му кажеш какъв е целият план на Кохортата. Знаеш, че няма да одобри. Той симпатизира на долноземците.

Зара издаде звук на отвращение.

— Глупости. Изобщо не е като онзи гнусен Алек Лайтууд и тъпия му съюз, и онова отвратително демонско изчадие, гаджето му. Семейство Блекторн може и да са обичащи елфите идиоти, но Диего е просто… объркан.

— Ами Ема Карстерс?

Зара се залови да събере листовете от писмото на баща си, без да поглежда към Мануел.

— Какво за нея?

— Всички твърдят, че е най-добрият ловец на сенки от Джейс Херондейл насам. Титла, която знам, че отдавна искаш за себе си.

— Според Ванеса Ашдаун тя е луда по мъжете уличница — заяви Зара и грозните думи сякаш отекнаха между стените. Кит си представи Ема с меч в ръка, Ема, която му спасява живота, Ема, която прегръща Кристина и гледа Джулиън така, сякаш бе окачил луната на небето, и се зачуди дали би му се разминало, ако следващия път, когато види Зара, я настъпи с всичка сила по крака. — А и не съм особено впечатлена от нея на живо. Тя е съвсем, съвсем обикновена.

— Така си е — съгласи се Мануел, докато Зара се изправяше с листовете в ръка. — Но все още не разбирам какво толкова виждаш в Диего.

— Няма как да разбереш. Това е семеен съюз.

— Уреден брак? Колко мунданско и средновековно. — Мануел се залови да събере руническите камъни от масата и за миг светлината в помещението сякаш затанцува, необуздана плетеница от сияние и сенки. — Е, ще се връщаме ли?

— Няма да е зле. Ако някой ни види, ще кажем, че сме проверявали магическите бариери. — Зара смачка писмото на баща си и го натъпка в джоба си. — Съветът скоро ще се събере. Баща ми ще прочете писмото ми там, ще заяви, че Артър Блекторн не е в състояние да ръководи Института и ще се кандидатира за мястото му.

— Няма да разберат откъде им е дошло. — Мануел напъха ръце в джобовете си. — А когато всичко свърши, разбира се…

— Не се тревожи — заяви Зара подразнено. — Ще си получиш това, което искаш. Макар че би било добре, ако беше по-отдаден на каузата.

Тя се извърна и Кит видя как очите на Мануел припламнаха изпод клепачите му, докато я проследяваше с поглед. В изражението му имаше отблъскващ копнеж… но дали бе за Зара, или нещо по-загадъчно, Кит не знаеше.

— О, отдаден съм — увери я той. — Искам да видя света, прочистен от долноземците толкова, колкото и ти, Зара. Просто не обичам да правя нещо в замяна на нищо.