Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Стигнаха до входа на пещерата, без да спират повече заради фауната наоколо. Ливи влезе първа, следвана от Тай и Кит. Кит спря за миг, когато непрогледният мрак на пещерата го обгърна.

— Нищо не виждам — каза, мъчейки се да потисне надигащата се в гърдите му паника. Мразеше непрогледния мрак, но пък кой не го мразеше?

Около него лумна светлина, като появила се внезапно падаща звезда. Руническият камък в ръката на Тай.

— Искаш ли руна за нощно виждане? — предложи Ливи с ръка върху стилито си.

Кит поклати глава.

— Никакви руни.

Не беше сигурен защо се дърпа толкова. Та нали от иратцето не го беше заболяло. Просто това му се струваше последното препятствие, последното признание, че наистина е ловец на сенки, не просто момче, в чиито вени течеше нефилимска кръв и което бе решило да поостане в Института, докато измисли по-добър план.

Какъвто и да беше този план. Кит опита да не се замисля твърде много над това, докато навлизаха все по-дълбоко в тунелите.

— Мислиш ли, че това е част от средоточието? — чу да прошепва Ливи.

Тай поклати глава.

— Не. Скалите по крайбрежието открай време са пълни с Пещери. Искам да кажа, тук вътре може да има всичко — леговище на демони, вампири — но не мисля, че е свързано с Малкълм. А и лей-линиите не минават оттук.

— Наистина ми се ще да не беше казал „леговище на демони" — отбеляза Кит. — Звучи сякаш говориш за паяци.

— Някои демони са паяци — отвърна Тай. — Най-големите, виждани някога, били високи шест метра и имали близо еднометрови челюсти.

Кит си спомни гигантската богомолка, разкъсала баща му на парчета. Трудно бе да измислиш остроумен отговор по темата за гигантски паяци, когато със собствените си очи си видял как белеят ребрата на баща ти.

— Шшт. — Ливи вдигна ръка. — Чувам гласове.

Кит напрегна слух, но не чу нищо. Подозираше, че му липсва друга руна, нещо, което би му дало свръхестествен слух. За сметка на това видя светлини да се движат в далечината пред тях, зад един завой на тунела.

Те поеха напред, Тай и Ливи — начело, Кит — последен. Тунелът се разшири, превръщайки се във внушителна зала, помещение с напукани гранитни стени, под от отъпкана пръст и мирис на мухъл и разложение. Таванът се издигаше високо в мрака.

В средата на стаята имаше дървена маса и два стола. Единствената светлина идваше от руническите камъни, подредени върху масата; на единия стол седеше Зара. Кит инстинктивно се притисна до стената; насреща му, Ливи и Тай сториха същото.

Зара разглеждаше някакви документи, които беше разстлала върху масата. До лакътя й имаше чаша и бутилка вино. Не носеше бойно облекло, а обикновен тъмен костюм, косата й бе прибрана в невъзможно стегнат кок.

Кит се опита да види какво чете, но беше твърде далеч. За сметка на това успя да различи някои от думите, вдълбани в масата: ОГЪНЯТ ИСКА ДА ГОРИ. Нямаше представа какво означават. Зара като че ли не правеше нищо интересно. Може би идваше тук, за да чете на спокойствие. Може би тайничко й беше писнало от Съвършения Диего и се криеше. Кой би могъл да я вини?

Зара вдигна очи, сбърчила вежди. Някой идваше — Кит чу бързи стъпки и в другия край на стаята се появи разчорлена фигура по дънки.

— Мануел — прошепна Ливи. — Може би имат афера?

— Ману — каза Зара; определено не звучеше така, сякаш прелива от любов. — Закъсняваш.

— Съжалявам. — Мануел й отправи обезоръжаваща усмивка, след което завъртя свободния стол към себе си и се настани с ръце, обвити около облегалката. — Не ми се сърди, Зара. Трябваше да изчакам, докато Раян и Джон заспят — бяха в настроение за приказки и не исках да рискувам някой да ме види, че излизам от Института. — Той махна към листовете. — Какво имаш тук?

— Най-новата информация от баща ми. Разочарован е от изхода на последното заседание на Съвета, естествено. Решението да оставят онзи нечистокръвник, Марк Блекторн, да живее между благоприлични нефилими, би обидило всекиго.

Мануел взе винената й чаша. В дълбините й проблясваха червени светлинки.

— Все пак, трябва да гледаме към бъдещето — заяви той. — Целта на идването ни тук не беше да се отървем от Марк. Той е просто дребен дразнител, като братята и сестрите си.

Тай, Кити и Ливи се спогледаха объркано. Лицето на Ливи бе обтегнато от гняв. Това на Тай беше безизразно, ала ръцете му се движеха неспокойно до тялото.

— Така е. Първата стъпка — съгласи се Зара и потупа листовете, при което те прошумоляха. — Баща ми твърди, че Кохортата е силна в Идрис и вярват, че Лосанджелиският институт е готов да ни падне в ръцете. Инцидентът с Малкълм пося голяма доза съмнение в умението на Западното крайбрежие да прави правилни преценки. А това, че и върховният магьосник на Лос Анджелис, и главата на местния вампирски клан се оказаха забъркани в тъмна магия…