Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Елфът пука повдигна вежди.

— Смъртта й натъжи всички ни.

— А това са моите братя и сестри — продължи Марк, възползвайки се от момента. — Те ще ме придружат; аз ще ги закрилям.

Елфът пука сви рамене.

— Не е моя грижа какво ще ви сполети в Земите — каза той. — Само че първо трябва да платите налог.

— Никакви плащания — заяви Джулиън и пръстите му още по-здраво стиснаха дръжката на камата. — Никакъв налог.

Елфът се усмихна.

— Приближи се, за да поговорим насаме за миг и после ще решиш дали си съгласен да платиш цената ми. Няма да те принудя.

Изражението на Джулиън потъмня, но той пристъпи напред. Ема напрегна слух, за да чуе какво казва елфът пука, ала шумът на вълните и вятъра се плъзна между тях. Зад гърба им въздухът се завихри и замъгли: на Ема й се стори, че зърва в него очертанията на врата.

Джулиън стоеше неподвижно, докато елфът говореше, но Ема видя как едно мускулче на бузата му потръпва. Миг по-късно той свали часовника на баща си и го пусна в шепата на елфа.

— Едно плащане — каза елфът на висок глас, докато Джулиън се извръщаше. — Кой е следващият?

— Аз — заяви Кристина и се приближи внимателно до него. Джулиън се върна при Марк и Ема.

— Заплаши ли те? — прошепна Ема. — Джулс, ако те е заплашил…

— Не ме заплаши — отвърна Джулиън. — Не бих допуснал Кристина да припари близо до него, ако беше така.

Ема се обърна тъкмо навреме, за да види как Кристина сваля инкрустираната със скъпоценни камъни шнола от косата си, която се разсипа по раменете и гърба й, по-черна от нощното море. Подаде шнолата на елфа и се отправи към тях със замаяно изражение.

— Марк Блекторн ще бъде последен — заяви елфът пука. — Нека се приближи златокосото момиче.

Ема усети как останалите я проследиха с поглед, докато отиваше към елфа, Джулиън — най-напрегнато от всички. Спомни си картината, на която я бе нарисувал как се издига над океана, с тяло изтъкано сякаш от звезди.

Зачуди се какво ли бе сторил с тези картини. Дали ги беше изхвърлил. Дали вече ги нямаше, изгорени? Сърцето й се сви при тази мисъл. Такова прелестно произведение на Джулс, всяко докосване с четката бе шепот, обещание.

Тя стигна до елфа пука, който се усмихваше, както правеше неговата раса, когато бяха развеселени. Морето се простираше около тях, черно и сребристо. Елфът наведе глава към нея. Около тях се изви вятър и двамата се оказаха обградени от облаци, така че Ема вече не виждаше останалите.

— Ако ще ме заплашваш — заяви тя, преди елфът пука да успее да каже каквото и да било, — знай, че ще те накарам да ми платиш за това, ако не сега, то по-късно. И смъртта ти ще бъде бавна.

Елфът се разсмя. Зъбите му също бяха златни, със сребърни връхчета.

— Ема Карстерс. Виждам, че не знаеш много за елфите пука. Ние сме изкусители, не насилници. Когато ти кажа това, което имам да ти кажа, ще поискаш да отидеш в Царството на феите. Сама ще пожелаеш да ми дадеш онова, което ще поискам.

— И какво искаш?

— Стилито ти — отвърна той, посочвайки стилито на кръста й.

Всичко в Ема се разбунтува. Джейс й беше подарил това стили преди години в Идрис, след края на Тъмната война. То бе символ на всичко, белязало живота й след войната. Клеъри й беше дала думи и тя ги бе скътала като съкровище; Джейс й беше дал стили и с него бе дал на едно уплашено и съкрушено от скръб момиче цел. Всеки път, щом Ема докоснеше стилито, то й нашепваше тази цел: Сега бъдещето е твое. Направи го такова, каквото искаш.

— За какво му е на един елф стили? — попита тя. — Вие не рисувате руни, а и те действат само на ловците на сенки.

— Стилито няма да ми бъде полезно. Ала скъпата демонска кост, от която е изработена дръжката — да.

Ема поклати глава.

— Поискай нещо друго.

Елфът се приведе към нея. Миришеше на сол и водорасли, огрени от слънцето.

— Слушай — каза той. — Ако влезеш в Царството на елфите, отново ще видиш лицето на някого, когото си обичала и който е мъртъв.

— Какво? — Ема усети как я пронизва шок. — Лъжеш.

— Знаеш, че не мога да лъжа.

Устата на Ема беше пресъхнала.

— Не бива да споделяш с останалите онова, което ти казах, или то няма да се сбъдне — каза елфът. — Не мога и да ти кажа какво означава това. Аз просто предавам съобщение… но то е вярно. Ако искаш отново да видиш някого, когото си обичала и изгубила, ако искаш да чуеш гласа му, трябва да преминеш през Портата на Лир.

Ема извади стилито от колана си и му го подаде, пронизвана от болка. Извърна се слепешком, а думите му отекваха в главата й. Едва забеляза Марк, който мина покрай нея, последният, отишъл да говори с водния елф. Сърцето й думкаше прекалено силно.