Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Джулиън беше по-висок от Марк, нещо, което винаги се струваше странно на Ема, защото в продължение на години Марк беше по-високият от двамата. По-висок и по-голям. Ала сега не беше нито едното, нито другото. Сега приличаше на тънко, бледо острие в мрака редом до по-солидната сила и височина на Джулиън. Изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се превърне в лунна светлина върху вълните и ще изчезне.

Погледът му се обърна към Кристина.

— Получила си огненото ми съобщение.

Тя кимна и няколко кичура от тъмната й коса, прибрана на тила с шнола, инкрустирана със скъпоценни камъни, се обвиха около лицето й.

— Всички го прочетохме.

Марк затвори очи.

— Не мислех, че бихте могли да ме последвате по лунната пътека.

— Само че го направихме. — Джулиън го стисна по-силно за раменете. — Няма да ходиш в Царството на феите, още по-малко пък — сам.

— Става дума за Кийрън — простичко отвърна Марк.

— Кийрън те предаде — каза Джулиън.

— Те ще го убият , Джулс — каза Марк. — Заради мен. Кийрън уби Ярлат заради мен. — Той отвори очи и се взря в брат си. — Не трябваше да се опитвам да си тръгна, без да ти кажа. Не беше справедливо от моя страна. Знаех, че ще се опиташ да ме спреш, знаех и че не разполагам с много време. Никога няма да простя на Кийрън за онова, което се случи с теб и Ема, ала също така няма да го изоставя, за да бъде изтезаван и убит.

— Марк, елфите не хранят особено топли чувства към теб — напомни му Джулиън. — Принудени бяха да те върнат, а те ненавиждат да връщат нещо, което са взели. Ако отидеш в Царството на феите, ще те задържат там, стига да могат, и няма да ти бъде лесно. Ще те наранят. Няма да го допусна.

— Значи, ти ще се превърнеш в мой тъмничар, братко? — Марк разпери ръце с дланите нагоре. — Ще оковеш ли китките ми със студено желязо, а глезените ми с тръни?

Джулиън потръпна. Твърде тъмно бе, за да види чертите на Марк Блекторн, синьо-зеленото му око, и в сумрака братята сякаш бяха просто ловец на сенки и елф, отколешни противници.

— Ема — заяви Джулиън, сваляйки ръце от раменете на Марк, и в гласа му имаше отчаяна горчивина. — Марк те обича. Ти го убеди.

Ема почувства как горчилката на Джулиън се забива като тръни под кожата й и изтерзаните думи на Марк отново отекнаха в главата й: Значи, ти ще се превърнеш в мой тъмничар?

— Няма да ти попречим да отидеш. Ще дойдем с теб.

Дори на лунната светлина Ема видя как цветът се отцеди от лицето на Марк.

— Не. Отдалеч ви личи, че сте нефилими. В бойно облекло сте. Руните ви не са скрити. Ловците на сенки не са обичани в Земята под хълма.

— Очевидно само Кийрън е обичан — каза Джулиън. — Късметлия е да има твоята лоялност, Марк, за разлика от нас.

Марк пламна и се обърна към брат си; очите му лумнаха гневно.

— Добре, спрете… спрете — намеси се Ема и застана между тях. Блещукащата вода се извиваше и огъваше под краката й. — И двамата…

— Кой броди по лунната пътека?

Зад тях се зададе фигура, гласът й — дълбок тътен над вълните. Ръката на Джулиън се стрелна към дръжката на камата, висяща на кръста му. Ема вече бе извадила серафимската си кама, Кристина държеше своя нож пеперуда. Пръстите на Марк се бяха вдигнали към ямката на врата му, там, където някога почиваше елфическата стрела, която Кийрън му беше подарил. Ала тя вече не беше там. Лицето му се напрегна, а после се отпусна, когато разпозна идващия.

— Това е елф пука — обясни тихо. — Общо взето са безвредни.

Фигурата на пътеката пред тях бе дошла по-близо. Беше висок елф, облечен в парцалив панталон, придържан с помощта на колан от въже. Тънки златни нишки бяха вплетени в дългата му тъмна коса и грееха върху смуглата му кожа. Беше бос.

Проговори и гласът му беше като прилива по залез-слънце.

— През Портата на Лир ли искате да минете?

— Да — отвърна Марк.

Металически златни очи без ириси и зеници се плъзнаха по Марк, Кристина, Джулиън и Ема.

— Само един от вас е от прекрасната раса. Останалите са човеци. О, не… нефилими. — Тънките му устни се извиха в усмивка. — На това му се казва изненада. Колцина от вас искат да прекрачат през портата, отвеждаща в Земята на сенките?

— Всички — заяви Ема. — И четиримата.

— Ако кралят или кралицата ви открият, ще ви убият — каза елфът пука. — Феите не са добре настроени към онези, в чиито вени тече ангелска кръв, не и от Студения мир насам.

— Аз съм наполовина елф — рече Марк. — Майка ми беше лейди Нериса от Двора на тъмните феи.