Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Вече си узнала за станалото с Кийрън. Въпреки че нещата между нас приключиха лошо, той бе мой закрилник в продължение на дълги елфически години. Длъжник съм му и не мога да го оставя да умре в мрачния Двор на неговия баща. Тази нощ ще поема по лунния път, отвеждащ в Земите на феите. Кажи на братята и сестрите ми, че ще се върна при тях веднага щом мога. Кажи на Ема, че ще се върна. Веднъж вече се върнах при тях от Земята под хълма. Ще го направя отново.

Марк Блекторн

Джулиън смачка яростно листа с разтреперани пръсти.

— Тръгвам след него.

Ема понечи да посегне към ръката му, но после си спомни, и отпусна длан до тялото си.

— Ще дойда с теб.

— Не — каза Джулиън. — Не разбираш ли какво се опитва да направи Марк? Не може да нахлуе в Двора на тъмните елфи самичък. Кралят на сенките ще го убие преди да успее да мигне.

— Естествено, че разбирам — заяви Ема. — Ето защо трябва да стигнем до Марк преди да е проникнал в Царството на елфите. Веднъж влязъл в земите им, ще бъде на практика невъзможно да го спрем.

— Да не забравяме и проблема с времето — обади се Кристина. — Прекоси ли веднъж границата, то ще потече различно за него. Може да се върне след три дни, три седмици…

— Или три години — мрачно довърши Ема.

— Ето защо трябва да тръгна след него още сега — заяви Джулиън. — Преди да е стигнал до Царството на феите и времето да стане наш враг…

— Аз мога да помогна с това — каза Кристина.

Докато растеше, Кристина бе изучавала феите особено задълбочено. Веднъж беше признала на Ема, че е било отчасти заради Марк и онова, което научила за него като дете. Историята му я беше запленила — нефилимското момче, отвлечено от елфите по време на Тъмната война.

Кристина докосна златния медальон с образа на Разиел на шията си.

— Това е амулет, благословен от феи. Семейството ми има… — Тя се поколеба. — …много такива. Преди години били близки с феите. Все още притежаваме доста изрази на тяхното благоразположение. Рядко обаче говорим за това, тъй като отношението на Клейва към онези, които се сприятеляват с елфите, е… — Тя се огледа из стаята на Мрак. — Каквото го знаете.

— Какво прави този амулет? — попита Ема.

— Не позволява на времето да тече прекалено бързо за смъртните, докато се намират в Царството на феите. — Стиснала медальона между пръстите си, Кристина се взираше в Джулс с тих въпрос, сякаш за да каже, че крие още доста изненади, стига само той да поиска да ги чуе.

— Медальонът е само един — рече Джулиън. — Как може да защити всички ни?

— Ако отида в Царството на елфите с него, закрилата му ще се разпростре и върху теб, Ема и Марк, стига да не се отдалечавате твърде много от мен.

Джулиън се облегна на стената и въздъхна.

— И предполагам, че няма да се съгласиш просто да ми го заемеш, така че да мога да отида с него в Царството на феите? Сам?

— За нищо на света — отвърна Кристина престорено благопристойно. — Той е семейна ценност.

На Ема й идваше да я разцелува. Вместо това се задоволи просто да й намигне. Ъгълчето на устните на Кристина потръпна леко.

— В такъв случай ще отидем тримата — заяви Ема и Джулиън като че ли си даде сметка, че е безсмислено да се опитва да спори, така че й кимна и в очите му се появи мъничко от стария парабатайски поглед, който казваше, че очаква двамата да се изправят пред опасност. Заедно.

— Освен това, с помощта на медальона можем да поемем по лунния път — каза Кристина. — Обикновено само онези с елфическа кръв във вените имат достъп до него. — Тя изпъна рамене. — На Марк и през ум не му е минало, че бихме могли да го последваме — ето защо е изпратил бележката.

— Лунният път? — повтори Джулиън. — Какво всъщност представлява той?

Сега вече Кристина наистина се усмихна. Беше особена усмивка — не точно на щастие (Ема предполагаше, че е прекалено разтревожена за това), но в нея имаше възторженото удивление на човек, комуто предстои да изживее нещо, което никога не е подозирал, че ще има възможност да направи.

— Ще ви покажа — отвърна тя.

Бързо си събраха нещата. Къщата беше потънала в мрак, необикновено оживена от неравното дишане на цял куп спящи хора. Докато вървеше по коридора, премятайки презрамките на раницата си, Джулиън видя Тай да спи пред стаята на Кит, полуседнал, подпрял брадичка върху ръката си. На пода до него имаше отворена книга.

Той спря пред вратата на тавана и се поколеба. Би могъл да остави бележка и да отмине. Така би било най-лесно. Не разполагаха с много време, за да открият Марк, преди да е проникнал в Царството на феите. Не би било проява на страхливост. Просто практичност. Просто…