Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Какво правите, вие тримата?

Кит изпитваше солидна доза респект към Кристина Росалес. Колкото и мила да изглеждаше, с очите си я беше виждал да мята своя балисонг от петнайсет метра и да улучва право в целта.

— Нищо — отвърна той.

— Разменяме си груби коментари по адрес на центурионите — отвърна Ливи.

За миг Кит си помисли, че Кристина ще им се скара, но вместо това тя се настани до Ливи, устните й бяха извити в усмивка.

— Включете и мен.

Подпрял ръце на перилото, Тай стрелна Кит с буреносносивия си поглед.

— Утре — заяви той тихичко, — ще ги проследим, за да видим къде ходят.

За свое учудване Кит установи, че няма търпение.

Вечерта беше неловка — дори след като се изсушиха, центурионите бяха изтощени и не изгаряха от желание да говорят за онова, което бяха свършили през деня. Вместо това нахълтаха в трапезарията и връхлетяха върху сервираната храна като прегладнели вълци.

Кит, Тай и Ливи не се виждаха никъде. Не че Ема можеше да ги вини. Да се хранят заедно с центурионите, ставаше все по-неприятно преживяване. Въпреки че Дивя, Раян и Джон Картрайт правеха всичко по силите си да поддържат дружески разговор за това, кой къде възнамерява да прекара годината си в чужбина, Зара скоро ги прекъсна с дълго описание на мисията си в Унгария, на която бе, преди да дойде в Института.

— Цял куп ловци на сенки се оплакаха, че стилитата и серафимските им ками престанали да действат по време на битката с група феи — каза тя и направи физиономия. — Обяснихме им, че е било просто илюзия — феите се бият нечестно — и че в Академията би трябвало да ги научат на това.

— Всъщност феите не се бият нечестно — обади се Марк. — Бият се забележително чисто. Имат много строг кодекс на честта.

— Чест? — Саманта и Дейн се изсмяха едновременно. — Съмнявам се, че знаеш какво означава това, неч…

Те млъкнаха. Дейн бе този, който го каза, ала Саманта бе тази, която се изчерви. Неизречената дума увисна във въздуха. Нечистокръвник.

Марк блъсна стола си назад и излезе от стаята.

— Съжалявам — каза Зара във възцарилата се тишина. — Ала не би трябвало да е толкова чувствителен. Ако отиде в Аликанте, ще му се наложи да слуша много по-лоши неща, особено на заседанията на Съвета.

Ема я зяпна невярващо.

— Това не означава, че е приемливо. Само защото ще чуе нещо грозно от тесногръдите членове на Съвета, не означава, че първо трябва да го чуе в собствения си дом.

— Или когато и да било в собствения си дом. — Бузите на Кристина бяха поаленели.

— Стига сте опитвали да ни накарате да се почувстваме виновни — сопна се Саманта. — Ние сме тези, които цял ден бяха навън, опитвайки се да оправят кашата, която вие забъркахте, доверявайки се на Малкълм Фейд, сякаш може да се има доверие на който и да било долноземец. Нищо ли не научихте от Тъмната война? Феите ни забиха нож в гърба. Така постъпват долноземците и Марк и Хелън ще сторят същото и с вас, ако не внимавате.

— Не знаеш нищо за брат ми и сестра ми — заяви Джулиън. — Ако обичаш, въздържай се да изричаш имената им.

Диего, който до този момент седеше до Зара в ледено мълчание, най-сетне проговори. Устните му едва помръдваха.

— Подобна сляпа омраза не прави чест нито на положението, нито на униформата на центурионите.

Зара вдигна чашата си, стиснала здраво тънкото столче.

— Не мразя долноземците. — В гласа й имаше хладна убеденост, която бе по-смразяваща отколкото би могла да бъде най-разпалената страст. — Съглашенията се провалиха. Студеният мир не действа. Долноземците не следват нашите правила, нито каквито и да било правила, които не е в техен интерес да следват. Нарушават условията на Студения мир, когато си поискат. Ние сме воини. Демоните би трябвало да се боят от нас. Долноземците би трябвало да се боят от нас. Някога бяхме велики: управлявахме строго и всички се страхуваха от нас. Сега сме бледа сянка на онова, което бяхме някога. Казвам просто, че когато нещо не работи, когато системата ни е стигнала до нивото, на което се намираме сега, значи, се нуждаем от нова, по-добра система.

Зара се усмихна, прибра кичур коса в безукорния си кок и отпи глътка вода. До края на вечерята никой не проговори.

— Тя лъже. Седи си там и лъже, сякаш мненията й са факти — каза Ема яростно. След вечерята двете с Кристина се бяха оттеглили в нейната стая; и двете седяха на леглото, Кристина си играеше с кичур от черната си коса.

— Според мен наистина са факти. За нея и другите като нея — отвърна Кристина. — Само че няма защо да си губим времето със Зара. Докато идвахме насам, каза, че имаш да ми съобщиш нещо?