Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— А ти се отказа от Лова заради тях — каза Гуин и стрелна Ема с разноцветните си очи. — Ето го отмъщението ти, щом искаше такова. Ала къде е състраданието ти?

— Какво искаш от брат ми? — намеси се Джулиън, без да сваля ръка от рамото на Марк. — Искаш да скърби пред очите ти, за твое забавление? Затова ли си тук?

— Вие, смъртните — каза Гуин, — мислите си, че знаете толкова много, а всъщност знаете толкова малко. — Тежката му ръка стисна по-здраво шлема. — Не искам да скърбиш за Кийрън. Искам да го спасиш, Ловецо Марк.

В далечината отекваха гръмотевици, ала пред Института цареше тишина, дълбока като крясък.

Дори Даяна като че ли бе останала без думи. Ема чуваше Ливи и останалите в тренировъчната зала, смеха и гласовете им.

Лицето на Джулиън беше безизразно. Преценяващо. Сега ръката му стискаше здраво рамото на Марк . Искам да го спасиш, Ловецо Марк.

В гърдите на Ема се надигна гняв и за разлика от Джулс, тя не го преглътна.

— Марк вече не принадлежи на Дивия лов — заяви тя разпалено. — Не го наричай „Ловецо". Той не е такъв.

— Нима не е ловец на сенки? — попита Гуин. Сега, когато беше отправил странното си искане, изглеждаше по-спокоен. — Бил ли си веднъж ловец, винаги си оставаш такъв, по един или друг начин.

— И сега искаш да спася Кийрън? — Гласът на Марк беше особен, накъсан, сякаш гневът задавяше думите му. — Защо аз, Гуин? Защо не ти? Защо не който и да било от вас?

— Не ме ли чу? Той е в плен на баща си, на самия крал на Тъмните феи, в дълбините на Двора.

— А Марк е ненараним, така ли? Смяташ, че може да се изправи срещу Двора на тъмните феи там, където Дивият лов е безсилен? — Каза го Даяна; беше слязла едно стъпало надолу и тъмната й коса се развяваше на пустинния вятър. — Името ти е прочуто, Гуин ап Нийд. Яздиш с Дивия лов от стотици години на смъртните. Много истории се разказват за теб. Но досега не бях чувала, че предводителят на Дивия лов е паднал в плен на лудост.

— Дивият лов не се подчинява на Дворовете — заяви Гуин. — Ала ние се боим от тях. Лудост би било да не го правим. Когато дойдоха за Кийрън, аз и всички мои Ловци, бяхме принудени да се закълнем в живота си, че няма да се опитаме да оспорим нито процеса, нито резултата от него. Да се опитаме да спасим Кийрън сега, би било равносилно на смърт за нас.

— Ето защо си дошъл при мен. Защото аз не съм дал клетва. Защото дори да бях, аз мога да лъжа. Лъжец и крадец, ето от какво се нуждаеш — каза Марк.

— Онова, от което се нуждая, е някой, на когото мога да имам доверие — заяви Гуин. — Някой, който не е дал клетва, някой, който би предизвикал Двора.

— Не искаме неприятности с теб. — Ема подозираше, че единствено тя бе в състояние да усети усилието, с което Джулиън овладяваше гласа си. — Ала не може да не осъзнаваш, че Марк не би могъл да стори това, което искаш от него. Прекалено опасно е.

— Ние, които препускаме в небето, не се боим нито от опасности, нито от смърт — каза Гуин.

— Щом не се боите от смъртта — отвърна Джулиън, — нека Кийрън посрещне своята.

Студенината в гласа му накара Гуин да потръпне.

— Кийрън няма и двайсет години.

— Нито пък Марк. Ако смяташ, че се боим от теб, имаш право. Лудост би било да не се боим. Знам кой си ти, Гуин — знам, че веднъж си накарал един човек да изяде сърцето на баща си. Знам, че си извоювал властта над Лова на Хърн в битка за Кадаир Идрис. Ще се изненадаш какво още знам. Но Марк ми е брат и няма да допусна отново да рискува живота си в Царството на феите.

— Дивият лов също е братство — заяви Гуин. — Ако не можеш да си наложиш да помогнеш на Кийрън от обич, Марк, направи го от приятелство.

— Достатъчно — изплющя гласът на Даяна. — Уважаваме причината, довела те тук, Ловецо Гуин, но този разговор приключи. Марк няма да ни бъде отнет отново.

Гласът на Гуин изтътна басово:

— Ами ако той поиска да го направи?

Всички погледнаха към Марк. Дори Джулиън се обърна, сваляйки бавно ръка от рамото му. Ема видя страха в очите му и предположи, че е отражение на този в нейните. Ако Марк все още обичаше Кийрън… дори съвсем мъничко…

— Не искам да го направя — заяви Марк. — Не избирам това, Гуин.

Лицето на Гуин се обтегна.

— Нямаш капчица чест.

Светлина проряза облаците над главите им. Бурята отиваше към планините. Сивото сияние сякаш забули очите на Марк, правейки ги неразгадаеми.

— Мислех, че си ми приятел — каза той, а после се обърна и влезе, препъвайки се, в Института, затръшвайки вратата зад себе си.