Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Двамата се обърнаха и пред очите им облаците над тях се разтвориха. Във въздуха се появи тъмна сянка и се разрасна във въздуха, потъмнявайки, докато се приближаваше: фигурата на мъж, огромен и облечен в доспехи, възседнал без седло и поводи червеноок, запенен петнист жребец, черносив, като буреносните облаци над тях.

Джулиън понечи да бутне Ема зад себе си, но тя не помръдна. Просто се взираше в жребеца, който изцвили и спря пред стъпалата на Института, риейки пръстта с копита. Мъжът вдигна поглед към тях.

Очите му, също като тези на Марк, бяха разноцветни — синьо и черно. Лицето му беше ужасяващо познато. Това беше Гуин ап Нийд, повелителят и водач на Дивия лов. И определено не изглеждаше доволен.

Преди Джулиън или Ема да успеят да кажат каквото и да било, вратата на Института се отвори рязко, за да пропусне Даяна, следвана плътно от Марк, все още в тренировъчни дрехи. Даяна, облечена в бял костюм, изглеждаше красива и страшна както винаги.

Огромният петнист жребец на Гуин се изправи на задни крака, когато Марк се приближи до най-горното стъпало. Зърнал Ема и Джулс да идват към него, Марк придоби учудено изражение. Ема имаше чувството, че бузите й са пламнали, ала когато погледна към Джулиън, видя, че той изглежда овладян и спокоен както обикновено.

Присъединиха се към Марк, докато Даяна заставаше на най-горното стъпало. Четиримата ловци на сенки се взряха в Ловеца — очите на коня бяха кървавочервени, също като доспехите на ездача му: здрава алена кожа, скъсана тук-таме от хищни нокти и оръжия.

— Заради Студения мир не мога да те приветствам с добре дошъл — каза Даяна. — Защо си тук, Ловецо Гуин?

Прастарият поглед на Гуин се плъзна от горе до долу по Даяна; в него нямаше злонамереност, нито арогантност, единствено елфическото възхищение от нещо красиво.

— Прелестна лейди — заяви той. — Не мисля, че сме се срещали някога.

За миг Даяна придоби смутено изражение.

— Даяна Уайбърн. Аз съм учителката тук.

— Тези, които учат другите, са на почит в Земята под хълма — каза Гуин. Под мишницата си държеше внушителен шлем, украсен с еленски рога. Ловджийският му рог почиваше върху седлото.

Ема беше слисана. Гуин наистина ли флиртуваше с Даяна? Нямаше представа, че елфите го правят. Чу Марк да издава звук на раздразнение.

— Гуин — каза той. — Поднасям ти любезен поздрав. Сърцето ми се радва да те види.

Ема не можеше да не се зачуди дали каквото и да било от това бе вярно. Знаеше, че чувствата на Марк към Гуин бяха сложни. Беше й говорил за тях понякога, през нощите, прекарани в нейната стая, отпуснал глава върху ръката си. Сега тя имаше по-ясна представа за Дивия лов, за неговите наслади и ужаси, за странния път, който Марк се бе видял принуден да си проправи между звездите.

— Де да можех и аз да кажа същото — отвърна Гуин. — Нося мрачни новини от Двора на тъмните феи. Кийрън, избраникът на твоето сърце…

— Той вече не е в моето сърце — прекъсна го Марк. Това бе елфически израз. „Избраникът на моето сърце" е най-близкото, което те имаха до „приятел" или „приятелка".

— Кийрън Ловецът бе признат за виновен за убийството на Ярлат — каза Гуин. — Беше съден в Двора на тъмните елфи, но всичко свърши бързо.

Марк се напрегна, а по лицето му се разля червенина.

— И присъдата?

— Смърт — заяви Гуин. — Ще умре утре вечер, когато изгрее луната, ако не се случи нещо неочаквано.

Марк не помръдваше. Ема се зачуди дали трябва да стори нещо — да се приближи до него, да му предложи утеха, нежно докосване… Ала изражението му беше непроницаемо — ако беше скръб, Ема не я разпознаваше. Ако беше гняв, по нищо не приличаше на гнева, на който бе давал израз досега.

— Печална новина — заяви най-сетне.

Джулиън бе този, който се раздвижи пръв — отиде до брат си и сложи ръка на рамото му; Ема усети как я залива облекчение.

— Това ли е всичко? — попита Гуин. — Нищо друго ли няма да кажеш?

Марк поклати глава. Изглеждаше толкова крехък, помисли си Ема разтревожено. Сякаш можеше да прозреш през кожата му и да видиш костите отдолу.

— Кийрън ме предаде — заяви. — Сега той не означава нищо за мен.

Гуин го погледна невярващо.

— Той те обичаше и когато те изгуби, опита да си те върне обратно. Искаше отново да яздиш с Лова. Аз също. Ти беше един от най-добрите измежду нас. Толкова ужасно ли е това?

— С очите си видя какво се случи. — Сега вече Марк звучеше ядосано; самата Ема нямаше как да не си спомни: самодивското дърво, на което се беше облегнала, докато Ярлат бичуваше Джулиън, а после и нея, пред очите на Кийрън, Марк и Гуин. Болката и кръвта, ударите на камшика, изгарящи кожата й като огън, макар че нищо не можеше да се сравни с болката от това, да гледа как причиняват болка на Джулиън. — Ярлат бичува семейството ми, приятелката ми. Заради Кийрън. Той бичува Ема и Джулиън.