Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Защо би подарил нещо такова на Даяна? — попита Ема и по устните на Марк пробяга мимолетна усмивка, докато поемаше нагоре по стъпалата.

— Той й се възхити. Рядко се е случвало да видя Гуин да се възхити на една жена. Мислех си, че сърцето му е затворено за такива неща.

— Гуин си пада по Даяна? — Очите на Ема грейнаха. — Искам да кажа, не че не си страшно привлекателна, Даяна, просто ми се струва доста внезапно.

— Такива са феите — каза Джулиън. Почти му дожаля за Даяна — никога не я беше виждал толкова смутена. Дъвчеше долната си устна и той си спомни, че не беше чак толкова възрастна — едва на около двайсет и осем години. Не много по-голяма от Джейс и Клеъри.

— Не означава нищо — отсече тя. — Освен това, имаме си много по-важни неща, за които да мислим.

Тя пусна жълъда в ръката на Марк в същия миг, в който входната врата се отвори и центурионите се изсипаха в преддверието. Изглеждаха обрулени от вятъра и подгизнали до кости. Даяна, видимо облекчена, че вече не обсъждат любовния й живот, отиде да им намери одеяла и хавлии (руните за изсушаване действаха без проблем върху кожата, но нямаха особен ефект върху дрехите).

— Открихте ли нещо? — попита Ема.

— Смятам, че идентифицирахме мястото, където най-вероятно е потънало тялото — отвърна Мануел. — Само че морето беше твърде бурно, за да се гмурнем. Утре ще трябва да опитаме отново.

— Мануел — обади се Зара предупредително, сякаш беше издал тайната парола, която щеше да накара вратата към Ада да зейне под краката им.

Мануел и Раян направиха физиономии.

— Не е като да не знаят какво издирваме, Зара.

— Тайните на Сколоманса са тайни. — Зара тръсна мокрото си яке в ръцете на Диего и се обърна към Ема и Джулиън. — И така, какво има за вечеря?

— Не ги различавам един от друг — каза Кит. — Заради униформите е. Карат ги да изглеждат напълно еднакви. Като мравки.

— Мравките не са еднакви — отвърна Тай.

Бяха седнали на ръба на галерията на втория етаж, откъдето се виждаше главното преддверие на Института. Мокри центуриони се щураха напред-назад; Кит видя как Джулиън и Ема, заедно с Даяна, се опитват да завържат с разговор с онези, които не се бяха отправили към трапезарията и камината там, за да се стоплят.

— Кои са всички те? — попита Кит. — И откъде са?

— Дейн и Саманта Ларкспиър. — Ливи посочи двама тъмнокоси центуриони. — От Атланта.

— Близнаци.

— Как смеят! — заяви Ливи, широко ухилена. Кит се беше притеснявал, че тя няма да остане очарована от идеята на Тай да го включи в детективските си планове, ала тя просто се беше подсмихнала, когато двамата се приближиха до нея в тренировъчната зала, и просто бе казала: „Добре дошъл в клуба".

Сега Ливи посочи следващия от центурионите.

— Мануел Касалес Вилялобос. От Мадрид. Раян Мадуабучи, Института в Лагос. Дивя Джоши, Института в Мумбай. Не всички са свързани с някой Институт. Диего например не е, нито пък Зара или нейната приятелка Джесика, която е французойка, мисля. И разбира се, Джон Картрайт, Джен Уайтлоу и Томас Алдъртри, които са завършили Академията. — Тя наклони глава на една страна. — И на нито един от тях не му е стигнал акълът да се скрие от дъжда.

— Напомнете ми отново защо смятате, че кроят нещо? — попита Кит.

— Окей — каза Тай. Кит вече бе забелязал, че Тай отговаря директно на онова, което му кажеш и далеч не толкова на тона или интонацията, с която го направиш. Не че Кит имаше нещо против да му опреснят паметта за причината да се крият, покатерени нависоко, вперили погледи в група гадняри. — Тази сутрин седях пред стаята ти, когато забелязах Зара да влиза в кабинета на Даяна. Последвах я и видях, че рови из документите там.

— Би могла да си има причина — изтъкна Кит.

— Да рови из документите на Даяна? Каква причина би могла да има? — попита Ливи толкова сурово, че Кит бе принуден да признае, че щом изглежда съмнително, най-вероятно действително е така.

— Изпратих есемес на Саймън Люис за Картрайт, Уайтлоу и Алдъртри — продължи Ливи и подпря брадичка върху долната пречка на перилата. — Според него Джен и Томас са стабилни, а Картрайт бил спън, но безвреден.

— Може би не всички са замесени — каза Тай. — Трябва да открием кои от тях са, и какво искат.

— Какво е спън? — попита Кит.

— Комбинация от секси и пън, според мен. В смисъл — едър, но не особено умен. — Ливи му отправи своята широка усмивка и в същия миг над тях падна сянка — Кристина, с ръце на хълбоците и сбърчени вежди.