Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Възможно най-сбито, Ема й разказа за посещението на Гуин. Докато тя говореше, лицето на Кристина все повече се сбърчваше от тревога.

— Марк добре ли е?

— Така мисля… понякога е много трудно да го разгадаеш.

— Той е от онези, в чиято глава се случва твърде много — каза Кристина. — Някога питал ли е… за теб и Джулиън?

Ема поклати яростно глава.

— Не мисля, че някога и през ум ще му мине, че изпитваме нещо повече от парабатайски чувства един към друг. С Джулс се познаваме толкова отдавна. — Тя разтри слепоочията си. — Марк предполага, че Джулиън изпитва към мен същото, което и той — единствено братски чувства.

— Странно е как някои неща ни заслепяват. — Кристина сви колене до гърдите си и обви ръце около тях.

— Опитвала ли си се да се свържеш с Хайме? — попита Ема.

Кристина облегна буза на коленете си.

— Изпратих му огнено съобщение, но не получих никакъв отговор.

— Бил е най-добрият ти приятел — каза Ема. — Ще ти отговори. — Тя завъртя късче от тъканото одеяло на Кристина между пръстите си. — Знаеш ли какво ми липсва най-много? У Джулс? Просто… да бъдем парабатаи. Да си бъдем Ема и Джулиън. Липсва ми най-добрият ми приятел. Липсва ми онзи, на когото казвах всичко, винаги. Онзи, който знаеше всичко за мен. Доброто и лошото. — Докато говореше, в мислите си виждаше Джулиън такъв, какъвто беше през Тъмната война, със слабички рамене и решителни очи.

Почукване на вратата отекна из стаята. Ема погледна към Кристина — очакваше ли някого? — ала приятелката й изглеждаше също толкова учудена; имаше също толкова учуден вид.

— Pasa [9] Влез (исп.) — Б. пр. — каза тя.

Беше Джулиън. Ема го погледна с изненада, по-младият Джулиън от спомените й — преливащ в онзи Джулиън, който стоеше пред нея, почти напълно пораснал, висок и мускулест, с непокорни къдрици и едва набола брада по линията на челюстта.

— Знаете ли къде е Марк? — започна той направо.

— Не е ли в стаята си? — попита Ема. — Тръгна си по време на вечерята, така че си помислих…

Джулиън поклати глава.

— Не е там. Възможно ли е да е в твоята стая?

Костваше му видимо усилие да зададе този въпрос, помисли си Ема. Видя как Кристина прехапа устни и можеше само да се надява, че Джулиън няма да забележи. Той никога не биваше да научи колко много знае Кристина.

— Не. Вратата ми е заключена — Ема сви рамене. — Нямам особено доверие на центурионите.

Джулиън прокара притеснено ръка през косата си.

— Вижте… тревожа се за Марк. Елате с мен и ще ви покажа какво имам предвид.

Кристина и Ема тръгнаха след него към стаята на Марк, която зееше широко отворена. Джулиън влезе пръв, следван от Ема и Кристина, които се огледаха неспокойно наоколо, сякаш очакваха Марк да се крие в някой дрешник.

Стаята му се беше променила доста от първите дни след като се беше върнал от Царството на феите. Тогава тя беше прашно, очевидно неизползвано помещение, което стоеше празно заради спомените. Всичките му вещи бяха прибрани, завесите, покрити с прах, бяха винаги пуснати.

Сега мястото бе съвсем различно. Марк беше сгънал дрехите си на спретнати купчинки в долната част на леглото; веднъж беше казал на Ема, че не вижда смисъл от гардероб или скрин, тъй като единственото, което те правеха, бе да крият дрехите ти от теб.

Первазите бяха покрити с дребни украшения: цветя, в различни фази на изсушаване, листа и кактусови бодли, мидени черупки. Леглото беше грижливо оправено — очевидно нито веднъж не беше спал в него.

Джулиън извърна поглед от прекалено спретнатото легло.

— Ботушите му ги няма. Той има само един чифт. Трябваше да му изпратят още от Идрис, но досега не са пристигнали.

— Якето му също го няма — каза Ема. То бе единственото му дебело яке, дънково, подплатено с вълна. — Торбата му… имаше пътна торба, нали?

Кристина ахна. Ема и Джулиън се обърнаха рязко към нея и я видяха да улавя лист хартия, появил се изведнъж във въздуха, реейки се на височината на рамото й. Беше запечатан със сияещи руни, които избледняха, когато Кристина го взе в ръка.

— Адресирано е до мен — каза тя и го отвори. — От Марк.

Очите й се плъзнаха по редовете; бузите й пребледняха и тя им подаде листа, без да каже нито дума.

Джулиън пое огненото съобщение и Ема го прочете над рамото му заедно с него.

Скъпа Кристина,

Знам, че ще го покажеш на правилните хора, в правилния момент. Имам ти доверие, че ще направиш каквото е необходимо, когато е необходимо.