Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Не трябва да се тревожиш толкова много — отвърна Диего глухо. — Зара се интересува единствено от онова, от което може да има изгода. Не смятам, че проявява какъвто и да било интерес към тайните на Артър, вълнува я единствено да привлече вниманието на Съвета с това, че е приключила успешно мисията.

— Лесно ти е на теб да смяташ.

— Имам си причини за всичко, което правя, Ема — увери я той. — Кристина може и да не ги знае, но един ден ще ги научи.

— Диего, всички си имат причини за всичко, което правят. Малкълм си имаше причини за онова, което направи.

Устните на Диего се свиха в тънка линия.

— Не ме сравнявай с Малкълм Фейд.

— Защото беше магьосник? — Гласът на Ема беше нисък и опасен. — Защото споделяш мнението на годеницата си? За Студения мир? За магьосниците и елфите? За Марк?

— Защото беше убиец — процеди Диего през зъби. — Каквото и да мислиш за мен, Ема, аз не съм безмозъчен фанатик. Не вярвам, че долноземците са по-нисши и че трябва да бъдат регистрирани и измъчвани…

— Ала признаваш, че Зара го мисли — заяви Ема.

— Не съм й казвал нищо.

— Навярно можеш да разбереш защо ми е чудно как е възможно да я предпочетеш пред Кристина — каза Ема.

Диего се напрегна… и изкрещя. Ема беше забравила колко бързо можеше да се движи, въпреки едрото си тяло: отскочи назад, като ругаеше и риташе с левия си крак. Мърморейки, той си събу обувката. Колони от мравки маршируваха по глезена му и пъплеха нагоре по крака му.

— Я виж ти — рече Ема. — Трябва да си стоял върху мравуняк с червени мравки. Нали се сещаш, случайно.

Диего пляскаше мравките с длан, без да престава да ругае. Беше съборил върха на купчината пръст и от нея продължаваха да извират още и още мравки.

Ема отстъпи назад.

— Не се тревожи. Не са отровни.

— Подмами ме да застана върху мравуняк? — Беше напъхал босия си крак в обувката, ала Ема знаеше, че няколко дена ще го сърби, освен ако не използваше иратце.

— Кристина ме накара да й обещая, че няма да те докосна, така че се наложи да проявя изобретателност — обясни Ема. — Не трябваше да лъжеш най-добрата ми приятелка. Degraciado mentiroso [8] Нещастен лъжец. (Исп.) — Б. пр. .

Той я зяпна.

Ема въздъхна.

— Надявам се, че това означаваше онова, което си мисля, че означава. Никак няма да ми е приятно, ако току-що съм те нарекла ръждясала кофа или нещо такова.

— Не — увери я той. За нейна изненада, в гласа му се долавяше уморена развеселеност. — Означава каквото си мислиш.

— Отлично. — Ема се отправи обратно към къщата. Беше се отдалечила доста, когато Диего я повика. Обърна се и го видя да стои там, където го беше оставила, очевидно забравил за мравките и палещите лъчи на слънцето, които се сипеха по раменете му.

— Повярвай ми, Ема — каза той, достатъчно силно, че тя да го чуе, — никой не ме мрази повече, отколкото се мразя аз в този момент.

— Наистина ли мислиш така? — Ема не извика, ала знаеше, че думите й стигнаха до него. Той я изгледа безмълвно в продължение на един дълъг миг, преди тя да се отдалечи.

Денят остана горещ чак до късния следобед, когато над океана се разрази буря. Центурионите бяха излезли още преди обяд и Ема се взираше тревожно през прозореца, докато слънцето се скриваше зад тежките черно-сиви облаци на хоризонта, раздирани от далечни мълнии.

— Мислиш ли, че всичко с тях е наред? — попита Дру, играейки си неспокойно с дръжката на метателния си нож. — Не излязоха ли с лодка в открито море? Бурята изглежда лоша.

— Нямаме представа какво правят. — Ема почти добави, че благодарение на високомерното желание на центурионите да запазят дейността си в тайна от обитателите на Института би било доста трудно да ги спасят, ако действително се случеше нещо опасно, ала изражението върху лицето на Дру я накара да се откаже. Дру направо беше боготворила Диего… и въпреки станалото, вероятно все още го харесваше.

За миг Ема се почувства виновна заради мравките.

— Всичко ще бъде наред — заяви Кристина уверено. — Центурионите са много внимателни.

Ливи повика Дру, за да се дуелира с нея, и Дру се затътри към тепиха, където сестра й стоеше заедно с Тай и Кит. Незнайно как, бяха успели да убедят Кит да си сложи тренировъчно облекло. Приличаше на умалено копие на Джейс, помисли си Ема развеселено, с русите си къдрици и остри скули.

Зад тях Даяна показваше тренировъчна стойка на Марк. Ема примига — само допреди миг Джулиън също беше там. Сигурна бе в това.