Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Сега ти лъжеш — заяви Кит убедено.

Тай се усмихна. Беше искрена усмивка, от онези, при които цялото лице грейва и извика у Кит спомена за първия път, когато беше срещнал Тай. Тогава той не седеше върху него, но за сметка на това беше опрял кама в гърлото му.

Кит го беше погледнал и бе забравил ножа, мислейки си колко е красив.

Красив така, както бяха красиви всички ловци на сенки, като лунна светлина, пречупвана в парченца натрошено стъкло: прекрасни и смъртоносни. Красиви, жестоки, по онзи начин, по който можеха да бъдат само хората, които вярват безрезервно в правотата на своята кауза.

— Имам нужда от теб — каза Тай. — Вероятно ще се изненадаш да го чуеш.

— Действително — съгласи се Кит. Зачуди се дали няма да дотича някой. Не чуваше приближаващи се стъпки, нито гласове.

— Къде е нощната стража?

— Вероятно са на половин миля оттук — отвърна Тай. — Опитват се да не допуснат демони да се доберат до Института, не ти да не избягаш от него. А сега, искаш ли да научиш защо се нуждая от теб, или не?

Почти против волята си, Кит усети, че го обзема любопитство. Повдигна се на лакти и кимна. Тай седеше отгоре му така нехайно, сякаш Кит беше диван, ала пръстите му (дълги, бързи пръсти, които, не беше забравил Кит, боравеха умело с ножа), бяха над колана с оръжията му.

— Ти си престъпник — заяви Тай. — Баща ти беше мошеник, а ти искаш да бъдеш като него. Сакът ти вероятно е пълен с неща, които си откраднал от Института.

— Ами… — започна Кит, но не довърши, когато Тай се пресегна, дръпна ципа на торбата и се взря в множеството откраднати ками, кутии, ножници, свещници и всичко останало, което Кит бе успял да задигне, грейнали на лунната светлина. — …възможно е — довърши. — Какво те засяга теб? Не ти принадлежат.

— Искам да разследвам престъпления — каза Тай. — Да бъда детектив. Ала тук никой не се интересува от подобни неща.

— Не заловихте ли току-що един убиец?

— Малкълм ни изпрати бележка — обясни Тай със смразяващ тон, сякаш бе разочарован, задето Малкълм му бе развалил разследването със своето самопризнание. — А после се потвърди, че го е направил.

— Е, това доста стеснява кръга на заподозрените — съгласи се Кит. — Виж, ако се нуждаеш от мен, за да ме арестуваш за забавление, държа да отбележа, че това е нещо, което можеш да направиш само веднъж.

— Не искам да те арестувам. Искам партньор. Някой, който разбира от престъпления и хората, които ги извършват, и може да ми помогне.

— Искаш… я чакай, през цялото това време спиш пред стаята ми, защото искаш нещо като Уотсън за своя Шерлок Холмс?

Очите на Тай грейнаха. Все още обхождаха неспокойно Кит, сякаш се опитваше да го разчете, да го проумее, без да среща погледа му, ала това не намаляваше блясъка им.

— Знаеш за тях?

Целият свят знае за тях , почти каза Кит, но вместо това отговори:

— Няма да бъда ничий Уотсън. Не искам да разследвам престъпления. Не ме е грижа за престъпленията. Не ме е грижа дали ги извършват, или не…

— Не мисли за тях като за престъпления. А като за мистерии. Освен това, какво друго можеш да направиш? Да избягаш? И къде ще отидеш?

— Не ме е грижа…

— Не е вярно — каза Тай. — Искаш да живееш. Също като всички останали. Просто не искаш да бъдеш пленник, това е всичко. — Той наклони глава на една страна, очите му бяха бездънни и почти бели на сиянието на руническия камък. Луната се беше скрила зад един облак и това бе единствената светлина.

— Как разбра, че ще избягам тази нощ?

— Защото беше започнал да свикваш тук — отвърна Тай. — Да свикваш с нас. Ала центурионите, тях не ги харесваш. Ливи първа го забеляза. А след онова, което Зара каза днес за теб и Академията… сигурно се чувстваш така, сякаш оттук нататък няма да имаш никакъв глас в онова, което се случва с теб.

Беше учудващо вярно. Кит не бе в състояние да открие думите, за да изрази как се бе почувствал на масата на вечеря. Сякаш да стане ловец на сенки означаваше да го натикат в машина, която щеше да го сдъвче и да изплюе центурион.

— Гледам ги — призна той — и си мисля: „Невъзможно е да бъда като тях, а те не търпят никой, който е различен".

— Не е нужно да ходиш в Академията — заяви Тай. — Можеш да останеш с нас толкова дълго, колкото искаш.

Кит се съмняваше, че Тай има властта да даде подобно обещание, но въпреки това го оценяваше.

— Стига да ти помагам да разгадаваш мистерии — отвърна. — Колко често има мистерии за разгадаване или ще се наложи да изчакам, докато някой друг магьосник изперка?