Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Не е задължително — отвърна Саманта Ларкспиър, женската половинка на близнаците, с които Ема се беше запознала предишния ден. Брат й се казваше Дейн. Двамата имаха еднакви слаби, като на хрътка лица, бледа кожа и права тъмна коса. — Не всеки е обучен да използва всяко оръжие, с което разполагаме, а оръжие, което не знаеш как да използваш, би било похабено.

— Всеки може да се научи — заяви Марк.

— В такъв случай навярно един ден би могъл да отидеш в Сколоманса и да бъдеш обучен — обади се едно момиче центурион от Мумбай. Името й беше Дивя Джоши.

— Малко вероятно е Сколомансът да приеме някой с елфическа кръв във вените — отсече Зара.

— Клейвът е тесногръд и назадничав — обади се Диего. — Това е вярно.

— Не харесвам тези думи — заяви Зара. — Те са традиционалисти. Искат да възстановят разделението между долноземци и нефилими, което съществува открай време. Смесването води до объркване.

— Ами да, вижте само какво се случи с Алек Лайтууд и Магнус Бейн. — Саманта размаха вилицата си. — Всички знаят, че Магнус използва влиянието си над семейство Лайтууд, за да убеждава инквизитора да оставя на долноземците да им се разминава. Дори и за неща като убийство.

— Магнус никога не би го направил — възрази Ема. Беше престанала да се храни, въпреки че когато седнаха на вечеря, умираше от глад.

— Освен това инквизиторът не съди долноземци, само нефилими — добави Джулиън. — Робърт Лайтууд не би могъл да остави „да им се размине", дори да искаше.

— Все тая — каза Джесика Босежур, момиче центурион със слаб френски акцент и пръстени на всички пръсти. — Съюзът между долноземци и ловци на сенки много скоро ще бъде развален.

— Никой няма да го развали. — Устните на Кристина бяха свити в тънка линия. — Това е само слух.

— И като стана дума за слухове — каза Саманта, — чух, че Бейн е принудил Алек Лайтууд да се влюби в него с помощта на магия. — Очите й блестяха, сякаш не бе сигурна дали намира тази мисъл за привлекателна, или отблъскваща.

— Не е вярно — заяви Ема с разтуптяно сърце. — Това е лъжа.

Мануел повдигна вежди насреща й. Дейн се изсмя.

— Чудя се какво ли ще стане, когато действието й отмине — каза той. — Лоши новини за долноземците, ако инквизиторът вече не е толкова добре настроен.

Тай изглеждаше объркан и Ема не го винеше. Никой от кръга на Зара като че ли не го беше грижа за фактите.

— Не чухте ли какво каза Джулиън? Инквизиторът не отговаря за случаите, в които долноземците са нарушили Съглашенията. Той няма…

Ливи сложи ръка върху китката му.

— Всички тук подкрепяме Съглашенията — заяви Мануел и се облегна в стола си. — Съглашенията бяха добра идея — каза Зара. — Ала всеки инструмент има нужда да бъде наточен. Съглашенията трябва да бъдат доизпипани. Магьосниците, например, трябва да бъдат контролирани. Прекалено могъщи са и прекалено независими. Баща ми възнамерява да предложи пред Съвета създаването на регистър за магьосници. Всеки магьосник ще е длъжен да предостави информация за себе си на Клейва и ще бъде наблюдаван от нас. Ако се окаже успешно, начинанието ще бъде приложено и върху останалите долноземци. Не можем да допуснем да ходят където си поискат, без да сме в състояние да ги държим под контрол. Вижте какво стана с Малкълм Фейд.

— Зара, приказваш нелепици — обади се Джон Картрайт, един от по-големите центуриони, на около двайсет и една години, предположи Ема, възрастта на Джейс и Клеъри. Единственото, което си спомняше за него, бе, че има гадже, на име Марисол. — Като някой престарял член на Съвета, който се бои от промени.

— Съгласен съм — каза Раян. — Ние сме учени и воини, не законотворци. Каквито и намерения да има баща ти, те нямат никакво отношение към Сколоманса.

Зара изглеждаше възмутена.

— Става дума просто за регистър…

— Аз ли съм единственият, който е чел „Х-Мен" и си дава сметка защо това е ужасна идея? — попита Кит. Ема нямаше представа кога се беше появил, но ето че беше тук и навиваше лениво спагети около вилицата си.

Зара се понамръщи, а после лицето й се проясни.

— Ти си Кит Херондейл. Изгубеният Херондейл.

— Не знаех, че съм изгубен — каза Кит. — Никога не съм се чувствал изгубен.

— Трябва да е вълнуващо, да откриеш изведнъж, че си Херондейл — продължи Зара и Ема трябваше да потисне порива да изтъкне, че ако не знаеш много за ловците на сенки, да откриеш, че си Херондейл, е горе-долу толкова вълнуващо, колкото и да откриеш, че си нов вид охлюв. — Веднъж срещнах Джейс Херондейл.