Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Диего отпусна ръце до тялото си. Изглеждаше съкрушен.

— Има неща, които не мога да ти кажа. Ще ми се да ми повярваш.

— Какво става? — Високият, звънлив глас на Зара проряза сухия въздух; тя идваше към тях, а центурионската й значка проблясваше на слънцето.

Диего я погледна и върху лицето му се изписа болка.

— Говорех си с Кристина.

— Виждам. — Устните на Зара бяха свити в тъничка усмивка, изражение, което като че ли никога не слизаше от лицето й. Тя плъзна поглед по Кристина и сложи ръка върху рамото на Диего. — Ела вътре. Тъкмо обсъждаме къде да търсим днес. Ти познаваш това място добре. Време е да помогнеш. Хайде, времето не чака. — Тя си докосна часовника.

Диего погледна още веднъж към Кристина, а после се обърна към годеницата си.

— Добре.

С един последен поглед на превъзходство, Зара мушна ръка в неговата и почти го задърпа обратно към Института. Кристина ги проследи с очи, а кафето, което беше изпила, разяждаше стомаха й като киселина.

За разочарование на Ема, центурионите отказаха да позволят на когото и да било от семейство Блекторн да им помогне в издирването на тялото на Малкълм.

— Не, благодаря — каза Зара, която очевидно се беше самоназначила за неофициален лидер на центурионите. — Обучени сме за това и да се занимаваме с не толкова опитни ловци на сенки в подобна мисия, само ще ни спъва.

Ема хвърли свиреп поглед на застаналия до Зара Диего. Той извърна очи.

Нямаше ги почти през целия ден — върнаха се едва за вечеря, която семейство Блекторн се оказаха принудени да приготвят. Спагети… цял куп спагети.

— Липсва ми вампирската пица — измърмори Ема, взирайки се яростно в огромната купа червен сос.

Джулиън изсумтя, застанал над тенджера с кипяща вода; парата се издигаше и извиваше косата му на влажни къдрици.

— Може би поне ще ни кажат, ако намерят нещо.

— Съмнявам се — заяви Тай, който се готвеше да подреди масата. Беше нещо, което от малък обичаше да прави; обичаше да поставя всеки прибор в строго определен и неизменен ред. Ливи му помагаше; Кит се бе измъкнал и никой не можеше да го открие. Той като че ли се дразнеше от натрапването на центурионите повече от всеки друг. Не че Ема можеше да го вини — едва бе успял да попривикне към Института и ето че се бяха появили цял куп хора, на които се очакваше да угажда.

Тай се оказа общо взето прав. Вечерята беше многолюдно, шумно преживяване. Незнайно как, Зара бе успяла да се настани начело на масата, измествайки Даяна, и им поднесе кратък разказ за деня: части от океана били претърсени, нищо съществено не било открито, въпреки че бегли следи от тъмна магия насочвали към място по-навътре в океана, където морските демони се събирали.

— Ще го проверим утре — заяви тя, навивайки елегантно спагети около вилицата си.

— Как претърсвате? — попита Ема; за миг желанието й да научи повече за по-напредналите нефилимски похвати надви антипатията й към Зара. В края на краищата, както Кристина беше казала по-рано, вината не беше на Зара, а на Диего. — Имате ли специална екипировка?

— За съжаление, тази информация е поверителна — отвърна Зара с хладна усмивка. — Дори и за някого, за когото се предполага, че е най-добрият ловец на сенки от своето поколение.

Ема се изчерви и се облегна в стола си.

— Какво означава това?

— Знаеш как говорят за теб в Идрис. — Гласът на Зара беше небрежен, ала лешниковите й очи режеха като остриета на ками. — Сякаш ти си новият Джейс Херондейл.

— Но нали все още имаме стария Джейс Херондейл — отбеляза Тай объркано.

— То е просто израз — обясни Джулиън тихо. — Означава, че някой е също толкова добър.

Обикновено би добавил: Ще ти го нарисувам, Тай . Визуални изображения на някои объркващи изрази, като „съдра се от смях" или „обирам си крушите“, нерядко водеха до адски забавни рисунки на Джулиън, с обяснителни бележки за истинското значение на израза.

Фактът, че този път не го каза, накара Ема да го изгледа по-изпитателно. Беше настръхнал заради центурионите. Не че можеше да го види. Когато Джулиън нямаше доверие на някого, закрилническият му инстинкт минаваше на по-горна предавка: да скрие любовта на Ливи към компютрите, необичайния начин, по който Тай преработваше информацията, филмите на ужасите на Дру, нарушаването на правилата от Ема.

Джулиън вдигна чашата си с вода, грейнал в изкуствена усмивка.

— Не трябва ли цялата информация на нефилимите да бъде споделяна? Борим се с едни и същи демони. Не е ли несправедливо, ако един клон на нефилимите има преимущество над останалите?