Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Кристина ахна.

— Виж, ето го!

В небето лумна зелена светлина. Ема затвори очи и си намисли желание.

Когато се върна в стаята си, Ема с изненада откри Марк и Джулиън да я чакат там, седнали в двата края на леглото, скръстили ръце на гърдите си.

— Как е тя? — попита Марк в мига, в който вратата се затвори зад Ема. — Кристина, имам предвид.

Погледът му беше разтревожен. Този на Джулиън бе по-суров — имаше непроницаемо, властно изражение, което, знаеше Ема, означаваше, че е ядосан.

— Разстроена ли е?

— Естествено, че е разстроена — отвърна тя. — Според мен не толкова, защото от няколко седмици отново са гаджета, а защото се познават от толкова отдавна. Животът на единия е напълно преплетен с този на другия.

— Къде е тя сега? — попита Марк.

— Помага на Даяна и останалите да приготвят стаите на центурионите. Кой да предположи, че разнасянето на чаршафи и кърпи би могло да разведри когото и да било, но тя ме увери, че ще помогне.

— В Царството на феите бих предизвикал Росалес на дуел заради нещо такова — заяви Марк. — Нарушил е даденото обещание, при това — любовно обещание. Би се изправил срещу мен в битка, стига само Кристина да ми позволи да защитя честта й.

— Забрави — каза Ема. — Кристина ме накара да й обещая, че с пръст няма да го докосна, и съм готова да се обзаложа, че това важи и за вас двамата.

— Искаш да кажеш, че нищичко не можем да направим? — Марк се намръщи; изражението на Джулиън бе също толкова буреносно. Макар да бяха като мрака и светлината, помисли си Ема, в този миг те приличаха на братя повече, отколкото от много време насам.

— Бихме могли да помогнем с оправянето на стаите, та Кристина да може да си легне — предложи Ема. — Диего се е затворил в един от кабинетите със Зара, така че няма особена вероятност тя да се натъкне на него, но малко почивка ще й се отрази добре.

— Ще си отмъстим на Диего, като сгънем кърпите му? — попита Джулиън.

— Строго погледнато, това не са неговите хавлии — изтъкна Ема. — А на приятелите му.

Тя се отправи към вратата и двете момчета я последваха неохотно. Ясно бе, че далеч повече биха предпочели битка на живот и смърт на поляната навън, пред това да застилат леглата на центурионите. Ема също не преливаше от желание — Джулиън много повече го биваше в прането и оправянето на легла от нея.

— Бих могла да остана да наглеждам Тави — предложи тя. Марк бе избързал напред по коридора и тя вървеше до Джулиън.

— Вече спи — отвърна той. Не обясни как бе намерил време да го сложи да си легне, с всичко останало, което се бе случило. Това беше Джулиън — той винаги намираше време. — Знаеш ли какво ми се струва странно?

— Какво?

— Диего трябва да е знаел, че истината ще излезе наяве. Дори и да не е очаквал Зара да се появи заедно с останалите центуриони, те всички знаят за нея. Все някой щеше да спомене за нея или това, че е сгоден.

— Имаш право. Диего може и да е непочтен, но не е идиот.

— Съществуват начини, по които би могла да му причиниш болка и без да го докосваш — каза Джулиън. Изрече го съвсем тихо, така че само Ема да го чуе и в гласа му имаше нещо толкова мрачно, че я побиха тръпки.

Тя се обърна, за да му отговори, но видя Даяна да се задава по коридора насреща им с изражението на човек, заловил някой, който се скатава от работа.

Набързо ги изпрати в различни части на Института: Джулиън на тавана, за да нагледа Артър, Марк — в кухнята, а Ема в библиотеката, за да помогне на близнаците да разчистят. Кит беше изчезнал.

— Не е избягал — информира я Тай услужливо. — Просто не искаше да оправя легла.

Беше станало наистина късно, докато приключат с почистването, решат кой центурион в коя стая да изпратят и да се погрижат на другия ден да бъде доставена храна. Освен това организираха патрули, които да обикалят на смени около Института и да се оглеждат за безчинстващи морски демони.

Докато отиваше към стаята си, Ема забеляза, че изпод вратата на Джулиън се процежда светлина. Всъщност тя беше открехната и отвътре се чуваше музика.

Без да го е решила съзнателно, тя се озова пред стаята му, вдигнала ръка, за да почука. Всъщност беше почукала. Отпусна ръка, наполовина в шок, но Джулиън вече беше отворил.

Тя примига насреща му. Беше по старо долнище на пижама, преметнал хавлия през рамо и с четка за рисуване в ръка. По голите му гърди и в косата имаше боя.

Въпреки че не я докосваше, Ема съвсем ясно си даваше сметка за тялото му, за топлината му. Черните Знаци, които криволичеха надолу по него, като лоза, увиваща се около колона. Някои от тях бе нарисувала самата тя, в миналото, когато да го докосва не караше ръцете й да се разтреперят.