Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Тя се блъсна в гърдите на Диего, а той придоби воднист цвят, сякаш всичката кръв се беше отцедила от лицето му.

— Зара?

— Изненада! — Момичето го целуна по бузата.

На Кристина започваше да й се завива леко свят. Може би слънцето при развалините на къщата на Малкълм й беше дошло в повечко. Ала в действителност, не беше чак толкова горещо.

— Не знаех, че ще дойдеш — каза Диего. Все още изглеждаше шокиран. Раян и Мануел бяха придобили неловки изражения. — Ти каза… каза, че ще бъдеш в Унгария…

— О, това ли. — Зара махна пренебрежително с ръка. — Оказа се такава глупост. Група нефилими, твърдящи, че стилитата и серафимските им ками не работят както трябва. А всъщност си беше просто некомпетентност. Много по-важно е да бъда тук! — Тя улови Диего под ръка и се обърна към Кристина и Марк, грейнала в усмивка, която застина върху лицето й, докато Кристина и Марк стояха зяпнали мълчаливо, а Диего придобиваше вид, сякаш ще повърне.

— Аз съм Зара Диърборн — каза тя най-сетне и извъртя очи. — Сигурна съм, че сте чували за мен. Аз съм годеницата на Диего.

Ема водеше Джулиън през Института, по коридори, в които двамата можеха да се оправят дори на тъмно. Не говореха. Плитките на Ема се поклащаха, докато те вървяха. Джулиън се загледа за миг в тях, спомняйки си всичките пъти, в които бе вървял до Ема, докато излизат от Института, понесли оръжията си, смеейки се и бъбрейки, и подготвяйки се за онова, пред което щяха да се изправят.

Начина, по който неизменно му олекваше в мига, в който прекрачеха прага на Института, готови да се качат в колата и да се понесат по магистралата, с вятър в косите и вкус на сол върху кожата.

Сега този спомен тежеше като камък в гърдите му, докато излизаха в равния песъчлив двор зад Института.

Джейс и Клеъри ги чакаха, в бойно облекло и с пътнически сакове в ръце. Бяха погълнати от разговор, доближили глави. Сенките им, остри като изрязани с бръснач на светлината на късното следобедно слънце, като че ли се сливаха в едно.

Ема се прокашля и те се отдръпнаха един от друг.

— Съжаляваме, че се налага да си тръгнем по този начин — каза Клеъри мъничко неловко. — Решихме, че ще е по-добре да избегнем въпросите на центурионите за мисията ни. — Тя се огледа наоколо. — Къде е Кит?

— Мисля, че е с Ливи и Тай — отвърна Ема. — Изпратих Друзила да го намери.

— Ето ме.

Кит, руса сянка с ръце в джобовете, отвори задната врата на Института с рамо. Лека стъпка, помисли си Джулиън. Нещо присъщо на ловците на сенки. Баща му беше крадец и лъжец. Те също имаха тиха стъпка.

— Имаме нещо за теб, Кристофър — каза Джейс, необичайно сериозно. — Или поне, Клеъри има.

— Заповядай. — Клеъри пристъпи напред и пусна в ръцете на Кит нещо, което проблесна със сребристо сияние. — Семейният пръстен на рода Херондейл. Принадлежал е на Джеймс Херондейл, преди да премине у Джейс. Джеймс беше близък с неколцина Блекторновци, докато беше жив.

Изражението на Кит беше непроницаемо. Той сви длан около пръстена и кимна. Клеъри го докосна по бузата. Беше майчински жест и за миг на Джулиън му се стори, че видя как по лицето на Кит пробяга уязвимост.

Ако момчето имаше майка, даде си сметка, никой от тях не знаеше нищичко за нея.

— Благодаря. — Кит си сложи пръстена и като че ли се изненада, когато той му пасна. Семейните пръстени на нефилимите винаги пасваха — това бе част от магията им.

— В случай че обмисляш да го продадеш — заяви Джейс, — на твое място не бих го направил.

— И защо не? — Кит вдигна глава. Сини очи се взряха в златни. Цветът на очите им беше различен, ала онова, което ги обрамчваше, бе едно и също: формата на клепачите, острите скули и зорките ъгли на лицата им.

— Просто не бих го направил — натърти Джейс. Кит сви рамене, кимна и изчезна обратно в Института.

— Защо се опитваше да го изплашиш? — попита Ема в мига, в който вратата се затвори зад него.

Джейс се ухили.

— Благодари на Марк за помощта — каза и я притегли за прегръдка, разрошвайки косата й. Следващите няколко минути бяха бъркотия от прегръдки и сбогувания; Клеъри им обеща да праща огнени съобщения винаги, когато може, Джейс още веднъж се увери, че знаят номера на Алек и Магнус, в случай че срещнат неприятности.

Никой не спомена дребната подробност, че имаха Клейва, в случай че срещнат неприятности. Ала Клеъри и Джейс от ранна възраст се бяха научили да гледат на Клейва с известно подозрение и годините не бяха притъпили подозрителността им.