Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Катарина не вярва, че Малкълм е работил с някого — каза Даяна. — Беше приятел с Магнус, но иначе си беше малко единак… по обясними причини, както се оказва.

— Но ако все пак е работил с друг магьосник, едва ли би го обявил на всеослушание — изтъкна Диего.

— Определено изглежда така, сякаш Малкълм е бил твърдо решен да продължи да създава неприятности и от отвъдното, ако му се случи нещо — каза Даяна.

— Е, пипалото не беше единственото, което открихме — обади се Кристина. — Марк, покажи им ръкавицата.

Ема вече я беше видяла, на връщане от къщата на Малкълм, но и тя, както всички останали, се наведе, за да я разгледа, когато Марк я извади от джоба на якето си и я сложи върху масата.

— Символът на краля на тъмните феи — каза Марк. — Подобна ръкавица е нещо рядко. Кийрън носеше такива, когато дойде в Лова. Понякога разпознавах братята му, по време на елфическите празненства, по наметалата и ръкавиците им като тази.

— Значи, е странно Малкълм да има такава — отбеляза Ливи. Ема забеляза, че Тай не беше до нея; да не би да беше отишъл между книгите?

— Никой елфически принц не би се разделил доброволно с нещо подобно — каза Марк. — Освен ако не е в израз на особено благоразположение или за да скрепи обет.

Даяна се намръщи.

— Знаем, че Малкълм работеше с Ярлат.

— Само че той не беше принц. Нито дори благородник — възрази Марк. — Ръкавицата навежда на мисълта, че Малкълм е сключил сделка със самия Двор на тъмните елфи.

— Знаем, че преди години се е обърнал към краля — напомни Ема. — Именно кралят му е дал стиха, с чиято помощ да съживи Анабел. „Първо пламък, след него — порой и вода…"

–,….а накрая — на Блекторн кръвта" — довърши Джулиън вместо нея.

И за малко да стане именно така. За да възкреси Анабел, Малкълм се нуждаеше да принесе в жертва някой от рода Блекторн. Така че беше отвлякъл Тави и едва не го беше убил. Ема я побиваха тръпки само при спомена за това.

— Ала по онова време прекършената корона не е била символът на краля — обясни Марк. — Този е едва от началото на Студения мир. Времето тече различно в царството на елфите, но… — Той поклати глава, сякаш за да каже: но не чак толкова различно. — Боя се.

Джейс и Клеъри се спогледаха. Канеха се да отидат в царството на феите, нали така, за да търсят някакво оръжие? Ема се приведе напред, с намерението да ги попита какво знаят, но преди да успее да го направи, звънецът на Института отекна из къщата.

Те се спогледаха, изненадани. Тави обаче бе този, който проговори пръв, вдигайки глава от ъгъла, в който си играеше.

— Кой е там?

Ако имаше нещо, в което Кит го биваше, то бе да се измъква незабелязано. Правеше го, откакто се помнеше, докато баща му се срещаше в дневната им с нетърпеливи магьосници или нервни върколаци.

Така че не беше кой знае какво предизвикателство да се изнесе от библиотеката, докато останалите говореха и похапваха китайска храна. Клеъри имитираше някой, наричан инквизитора, и всички се смееха. Кит се зачуди дали не им се струва странно да подкрепят управленски пост, чието название навяваше мисли за изтезания.

Вече няколко пъти беше идвал тук — това беше една от любимите му стаи, наистина уютна със сините си стени и голяма мивка. А и хладилникът беше добре зареден. Предполагаше, че ловците на сенки сигурно често огладняват, като се имаше предвид колко много тренират.

Зачуди се дали и той щеше да е принуден да тренира непрекъснато, ако станеше ловец на сенки. Зачуди се дали един ден и той щеше да има такива мускули и плочки на корема, и всичко останало, като Джулиън и Джейс. В момента беше по-скоро жилав, като Марк. Вдигна тениската си и погледна гладкия си стомах. Нито следа от плочки.

Пусна тениската и извади пластмасова кутия с курабии от хладилника. Дали пък нямаше да успее да подразни ловците на сенки, като откаже да тренира и просто си седи и се тъпче с въглехидрати. Правя ви напук, ловци на сенки, помисли си, докато отваряше капака на кутията и пъхаше една курабия в устата си. Подигравам ви се с моя апетит за захар.

Остави вратата на хладилника да се затвори и едва не извика на глас. Преглътна инстинктивно курабията и зяпна.

Тай Блекторн стоеше в средата на кухнята, напъхал ръце в джобовете си, а слушалките висяха около врата му.

— Тези си ги бива, но аз предпочитам онези с карамел.

Всякакви мисли за курабиен бунт изхвърчаха от главата на Кит. Въпреки че спеше пред стаята му, досега Тай почти не беше разговарял с него. Най-многото, което му беше казал, вероятно бе докато бе опрял нож до врата му в къщата на семейство Рук, а Кит не смяташе, че това може да се брои за разговор.