Кассандра Клэр - Повелител на сенките

По някое време Джейс реши, че имат нужда от китайска храна. Очевидно пиле гунбао и нудли в сос от черен боб бяха от първа необходимост всеки път, когато нюйоркският екип трябваше да се занимава с проучвания. Той завлече Клеъри в един празен кабинет, за да отвори Портал — нещо, на което никой друг ловец на сенки, освен Клеъри, не беше способен, обещавайки им най-страхотната китайска храна, която можеше да се намери в Манхатън.

— Открих го! — обяви Кристина двайсетина минути след като вратата се беше затворила зад Джейс и Клеъри, и вдигна масивно копие на „ Carta Marina ".

Останалите се скупчиха около голямата маса и Даяна потвърди, че пипалото действително принадлежи на морски демон от вида Макара, който, според рисунките между картите „ Carta Marina ", приличаше на нещо средно между октопод и гол охлюв с огромна пчелна глава.

— Стряскащото не е, че е морски демон — обясни Даяна, сбърчила вежди, — а това, че останките на демоните Макара могат да оцелеят на сушата само ден-два.

Джейс отвори вратата на библиотеката. Двамата с Клеъри бяха натоварени със зелено-бели кутии за храна с надпис НЕФРИТЕНИЯТ ВЪЛК.

— Малко помощ?

Проучвателният екип беше разформирован за кратко, за да подредят храната върху дългите маси в библиотеката. Имаше ломейн, обещаното пиле гунбао, мапо тофу, нудли в паста от соева паста, пържен ориз с яйца и вкусни сусамови топки, които имаха вкус на горещи сладки.

Всеки получи картонена чиния, дори Тави, който подреждаше оловни войничета зад една етажерка. Диего и Кристина се настаниха на креслото за двама, Джейс и Клеъри бяха на пода и деляха нудли. Децата Блекторн се разправяха за пилето, а Марк се мъчеше да разбере как да използва клечките за хранене. Ема предположи, че в царството на феите вероятно няма такива. Джулиън седеше на масата срещу Ливи и Тай, мръщейки се на почти стопилото се пипало. Колкото и да бе изумително, това като че ли не влияеше на апетита му.

— Вие сте приятели с великия Магнус Бейн, нали? — попита Диего Джейс и Клеъри, след като няколко минути преминаха в приятно дъвчене.

— Великият Магнус Бейн? — Джейс се задави със залък пържен ориз. Чърч се беше настанил в краката му, дебнейки за всяко паднало парченце пиле.

— Да, приятели сме. — Устните на Клеъри потръпнаха в крайчетата. — Защо?

Джейс започна да придобива лилав цвят и Клеъри го тупна по гърба. Чърч заспа, с вирнати във въздуха крака.

— Бих искал да му задам някои въпроси — обясни Диего. — Мисля, че от него ще излезе добър обект за една студия за Спираловидния лабиринт.

— Точно сега е доста зает покрай Макс и Рафаел — рече Клеъри. — Искам да кажа, би могъл да го попиташ…

— Кой е Рафаел? — попита Ливи.

— Вторият им син — обясни Джейс. — Току-що си осиновиха едно момченце в Аржентина. Ловец на сенки, изгубил родителите си в Тъмната война.

— В Буенос Айрес! — възкликна Ема, обръщайки се към Джулиън. — Когато го видяхме у Малкълм, Магнус спомена, че Алек е в Буенос Айрес и че той отива при него. Ето какво са правили.

Джулиън кимна, но не я погледна, за да потвърди общия им спомен. Не би и трябвало да го очаква, напомни си Ема. Джулиън още дълго занапред нямаше да бъде такъв, какъвто тя си го спомняше. Ако някога изобщо станеше отново такъв.

Усети, че се изчервява, макар че никой не забеляза, освен Кристина, която й отправи загрижен поглед. Диего я беше прегърнал през раменете, ала нейните ръце бяха отпуснати в скута й. Тя помаха лекичко на Ема, само с връхчетата на пръстите си.

— Няма да е зле да се върнем към настоящия проблем — обади се Даяна. — Ако останките на демоните от вида Макара издържат на сушата само ден-два…

— Значи, демонът е бил в къщата на Малкълм съвсем наскоро — довърши Ливи. — Доста след смъртта му.

— Което е странно — каза Джулиън, хвърляйки поглед към книгата. — Това е дълбоководен демон, доста смъртоносен и много голям. Нещо подобно едва ли би останало незабелязано. Освен това, невъзможно е да е търсил нещо в рухналата къща.

— Кой знае за какво жадува един морски демон — подхвърли Марк.

— Ако приемем, че не се е опитвал да се докопа до колекцията на Малкълм от елегантни ръкавици за пипала — каза Джулиън, — трябва да допуснем, че най-вероятно е бил призован. Демоните от вида Макара не излизат просто така на сушата. Те се спотайват на дъното на океана и понякога потапят цели кораби.

— Значи, си имаме работа с друг магьосник — предположи Джейс. — Някой, който е работил с Малкълм.