Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Е, в такъв случай… — Кит тръгна след тях. Какво беше казал Джейс? Херондейловци не можели да устояват на предизвикателства.

Кристина се взираше поразена в групата от двайсетина центуриони, които крачеха напред-назад из внушителното фоайе на Института. Имала бе съвсем малко време да свикне с мисълта, че ще се запознае с приятелите на Диего от Сколоманса и определено не беше възнамерявала да го направи, докато бе с прашно бойно облекло и прибрана на плитки коса.

Е, какво да се прави. Тя изпъна гръб. Работата на нефилимите нерядко цапаше, несъмнено никой не очакваше тя да бъде безупречно чиста. Макар че, даде си сметка, докато се оглеждаше наоколо, те изглеждаха точно така. Бойното им облекло беше обикновено нефилимско бойно облекло, но с войнишко яке с метални копчета и отвесни кантове с десен на лозови пръчки. На всяко яке беше изобразен символът на рода на центуриона, който го носеше: русоляво момче имаше на гърба си вълк, момиче с тъмнокафява кожа — кръг от звезди. Момчетата бяха с къси коси, момичетата носеха своите вързани или прибрани на плитка. Изглеждаха чисти, способни и мъничко стряскащи.

Даяна си бъбреше с двама центуриони до вратата на светилището: тъмнокожо момче със знака Primi Ordines и момчето с вълка на якето. Те се обърнаха и помахаха на Диего, когато той слезе по стълбите, следван от Кристина и останалите.

— Не мога да повярвам, че вече са тук — измърмори Ема.

— Бъдете любезни — предупреди ги Даяна тихо, приближавайки се до тях.

Лесно й бе да го каже, помисли си Кристина. Тя не беше потънала в прах. Даяна хвана Ема за китката, улови Джулиън с другата си ръка и ги поведе да се запознаят с центурионите, тиквайки Джулиън към красиво индийско момиче със златно топче на носа и оставяйки Ема пред тъмнокоси момиче и момче (очевидно близнаци), които я изгледаха с повдигнати вежди.

Видът им напомни на Кристина за Ливи и Тай и тя се огледа наоколо, за да види дали не надничат от втория етаж, както правеха често. Дори и да бяха там някъде, не ги видя — вероятно бяха отишли да се скрият и тя не ги винеше. По пода беше пръснат багаж: някой трябваше да заведе центурионите в стаите им, да ги приветства с добре дошли, да измисли как ще ги хранят…

— Нямах представа — каза Марк.

— За какво нямаше представа? — попита Диего. Беше се върнал, след като бе отишъл да поздрави двете момчета, които говореха с Даяна по-рано. Те поеха през стаята към тях.

— Колко много центурионите приличат на войници — отвърна Марк. — Предполагам, че мислех за тях като за учени.

— Ние сме учени — рязко каза Диего. — Дори след като завършим, продължаваме да учим. — Другите двама центуриони стигнаха при тях преди Марк да успее да отговори; Диего ги потупа по гърба и се обърна, за да ги представи. — Мануел, Раян, това са Кристина и Марк.

— Gracias — каза момчето с русолявата коса. Всъщност беше светлокестенява, прошарена от слънцето с руси кичури. Имаше непринудена, леко крива усмивка. — Un placer conocerte . [5] Благодаря. Приятно ми е да се запознаем. (Исп.) — Б. пр.

Кристина ахна тихичко.

— Говориш испански?

— Es mi lengua materna . [6] Това е родният ми език. (Исп.) — Б. пр. — Мануел се засмя. — Роден съм в Мадрид и отраснах в тамошния Институт.

Той действително имаше онова, което Кристина смяташе за испански акцент — мекото „с", начина, по който gracias звучеше като grathiath , когато й благодари. Беше очарователно.

Зърна как в другия край на стаята Дру, уловила Тави за ръка (бяха я помолили да остане в библиотеката и да го наглежда, но тя искаше да види центурионите), се приближава до Ема и я подръпва за ръкава, за да й прошепне нещо в ухото.

Кристина се усмихна.

— За малко да изкарам годината си в чужбина в Мадрид.

— Само че плажовете тук са по-хубави — намигна й той.

С крайчеца на окото си Кристина видя как Ема се приближи до Джулиън и го потупа неловко по рамото. Каза му нещо, което го накара да кимне и да я последва навън от стаята. Къде отиваха? Страшно й се искаше да ги последва, вместо да стои тук и да си бъбри с приятелите на Диего, дори и те да бяха симпатични.

— Избрах предизвикателството на това, да говоря английски през цялото време… — започна Кристина и видя как изражението на Мануел се промени… а после Раян я улови за ръкава и я издърпа настрани от пътя на някой, който се втурна към Диего и го сграбчи за ръката. Беше момиче с бледа кожа, кръгли бузи и гъста кестенява коса, прибрана в стегнат кок.