Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Кит остави кутията на плота. Отново изпита чувството, че Тай го изучава, може би броеше плюсовете и минусите му или нещо такова. Ако беше някой друг, Кит вероятно би се опитал да улови погледа му, но знаеше, че Тай няма да го погледне право в очите. Беше някак успокояващо да не трябва да се притеснява за това.

— На ръката ти има кръв — каза Тай. — Забелязах го по-рано.

— А, да. — Кит сведе поглед към ожулените си кокалчета. — Нараних си ръката на Пазара на сенките.

— Как? — попита Тай, облягайки се на плота.

— Цапардосах една табела — обясни Кит. — Бях ядосан.

Веждите на Тай подскочиха. Имаше интересни вежди, лекичко заострени на върха, като обърнато наопаки V, и много черни.

— Почувства ли се по-добре?

— Не — призна си Кит.

— Аз мога да го оправя. — Тай извади един от магическите моливи на нефилимите от джоба си. Стилита, така им казваха. Протегна ръка.

Кит предполагаше, че би могъл да откаже, както бе сторил в колата, когато Джулиън му беше предложил същото. Само че не го направи. Протегна доверчиво ръка, с китката нагоре, излагайки сините си вени пред момчето, което неотдавна бе опряло нож в гърлото му.

Пръстите на Тай бяха хладни и внимателни, докато поемаха ръката на Кит, за да я задържат неподвижно. Имаше дълги пръсти… като всички ловци на сенки, забелязал бе Кит. Може би беше свързано с нуждата да боравят с цял куп оръжия. Кит бе достатъчно погълнат от тези мисли, за да потръпне само лекичко, когато стилито се плъзна по ръката му, оставяйки след себе си усещане за горещина, сякаш някой беше прокарал ръката му над пламъка на свещ.

Тай беше навел глава и косата падаше пред лицето му. Когато свърши, прибра стилито и пусна китката на Кит.

— Погледни си ръката.

Кит обърна дланта и видя как разкъсаната кожа на кокалчетата зараства пред очите му. Той се взря в черния Знак, нарисуван под лакътя му. Зачуди се кога ли ще започне да избледнява. Плашеше го лекичко — ярко доказателство, че всичко това бе вярно. Че действително беше ловец на сенки.

— Доста готино — призна. — Може ли да излекувате абсолютно всичко? Като диабет или рак?

— Някои заболявания — да. С рака невинаги се получава. Майка ми умря от това. — Тай пъхна стилито в джоба си. — Ами твоята майка? И тя ли е била нефилим?

— Не мисля — отвърна Кит. Според баща му, тя била танцьорка в Лас Вегас, изоставила ги след като Кит се родил, но през последните две седмици му беше минало през ума, че баща му може и да не му беше казал самата истина. Определено не го беше направил с всичко останало. — Тя е мъртва — добави, не защото наистина вярваше, че е така, а защото осъзна, че не иска да говори за нея.

— Значи, майките и на двама ни са починали — каза Тай. — Мислиш ли, че би искал да останеш тук? Да бъдеш ловец на сенки?

Кит понечи да отговори… и спря, когато из къщата отекна нисък, мелодичен звън като от камбана.

— Какво е това?

Тай вдигна глава и за миг Кит зърна цвета на очите му — истинско сиво, онова сиво, което бе почти сребърно.

Преди да успее да отговори, вратата на кухнята се отвори. Беше Ливи, стиснала кутия с газирана напитка в лявата си ръка. Не се учуди да завари Кит и Тай там, просто мина между тях и се покатери на масата, кръстосвайки дългите си крака.

— Центурионите пристигнаха — оповести. — Всички се щурат насам-натам като мухи без глави. Даяна отиде да ги посрещне, Джулиън изглежда така, сякаш иска да убие някого…

— А ти искаш да знаеш дали ще дойда да ги шпионирам заедно с теб — довърши Тай. — Нали така?

Ливи кимна.

— Бих предложила да отидем някъде, където няма да ни видят, защото ако Даяна ни хване, ще прекараме следващите два часа, оправяйки легла и сгъвайки кърпи за центурионите.

Това като че ли реши въпроса — Тай кимна и се отправи към вратата на кухнята. Ливи скочи от масата и го последва.

Спря с ръка върху бравата и погледна през рамо към Кит.

— Идваш ли?

Той повдигна вежди.

— Сигурна ли си, че искаш да дойда? — И през ум не му беше минало да се самопокани — близнаците изглеждаха толкова съвършен екип, сякаш не се нуждаеха от никого, освен един от друг.

Ливи се усмихна широко. Кит се усмихна колебливо в отговор; свикнал бе с момичета, дори и с хубави момичета, ала нещо у Ливи го правеше неспокоен.

— Разбира се — увери го тя. — Да те предупредя обаче — груби или заядливи коментари по адрес на хората, които шпионираме, са задължителни.

— Получаваш двойно повече точки, ако успееш да разсмееш Ливи — добави Тай от коридора.