Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Тай се облегна на една от колоните. Ръцете му трепкаха до тялото му като нощни пеперуди.

— Всъщност дори в момента се разиграва една мистерия.

Кит беше заинтригуван против волята си.

— Така ли?

— Според мен не са тук по причината, поради която твърдят, че са. Според мен са намислили нещо — каза Тай. — И определено ни лъжат.

— Кой лъже?

Очите на Тай проблеснаха.

— Центурионите, разбира се.

Следващият ден беше изпепеляващо горещ, един от онези редки дни, в които въздухът сякаш застиваше, и дори близостта на океана не носеше никакво облекчение. Когато Ема слезе на закуска (доста късно), рядко използваните вентилатори на тавана в трапезарията се въртяха с пълна скорост.

— Пясъчен демон ли беше? — тъкмо питаше Дейн Ларкспиър Кристина. — Демоните акван и иблис се срещат често в пустинята.

— Знаем това — заяви Джулиън. — Марк вече обясни, че е бил морски демон.

— Изпълзя нанякъде в мига, в който лъчите на магическата ни светлина паднаха върху него — добави Марк. — Ала остави след себе си вонята на морска вода и мокър пясък.

— Не мога да повярвам, че наоколо няма магически бариери — заяви Зара. — Как така никой не се е погрижил за това? Би трябвало да си поговоря с господин Блекторн…

— Магическите бариери не успяха да възпрат Себастиан Моргенстърн — изтъкна Даяна. — След случилото се престанахме да ги използваме. Магическите бариери по периметъра рядко действат.

Звучеше така, сякаш полага огромно усилие да не избухне и Ема не можеше да я вини.

Зара я изгледа с високомерно съжаление.

— Е, с всички тези морски демони, които изпълзяват от океана (което нямаше да правят, ако тялото на Малкълм Фейд не беше там някъде), според мен са необходими. Не смятате ли така?

Разнесе се жужене на гласове: повечето от центурионите, с изключение на Диего, Джон и Раян, като че ли бяха съгласни. Докато те правеха планове да поставят магически бариери по периметъра още тази сутрин, Ема се опита да улови погледа на Джулиън, за да сподели неговото раздразнение, но той беше обърнал очи към Марк и Кристина.

— Какво правехте навън посред нощ?

— Не можахме да заспим — отвърна Марк. — Случайно се натъкнахме един на друг.

Зара се усмихна.

— Естествено, че сте. — Тя се обърна и прошепна нещо в ухото на Саманта. И двете момичета се изкискаха.

Кристина се изчерви от гняв. Ема видя как Джулиън стисна вилицата си с всичка сила, а после я остави бавно до чинията.

Тя прехапа устни. Ако Марк и Кристина искаха да се срещат, щеше да им даде благословията си. Щеше да инсценира скъсване с Марк; тяхната „връзка" вече бе свършила доста от онова, което трябваше да свърши. Джулиън едва бе в състояние да я погледне, а тя именно това искаше, нали така?

Не изглеждаше обаче щастлив при мисълта, че нещата между нея и Марк може би щяха да свършат. Ни най-малко. Ако изобщо мислеше за това. Имаше време, когато Ема винаги знаеше какво се случва в главата на Джулиън. Сега можеше да прочете единствено мислите на повърхността. По-дълбоките му чувства бяха скрити.

Диего погледна от Марк към Кристина, а после се изправи, блъсвайки стола си назад, и излезе от стаята. След миг Ема пусна салфетката си в чинията и го последва.

Той вече бе излязъл през задната врата на паркинга отвън, преди да забележи, че тя го следва — сигурен знак, че е разстроен, като се имаше предвид нивото му на подготовка. Обърна се към нея и тъмните му очи проблеснаха.

— Ема. Разбирам, че искаш да ми се накараш. От дни насам искаш да го направиш. Ала сега не е най-подходящият момент.

— И кога ще дойде подходящият момент? Искаш да си го отбележиш в списъка със задачи за деня под заглавието „Никога няма да го бъде"? — Ема повдигна вежди. — Така си и мислех. Ела.

Тя заобиколи Института и Диего я последва неохотно. Стигнаха до малка купчинка пръст, издигаща се между кактусите, която Ема познаваше от опит.

— Ти застани тук — каза и му посочи мястото. Диего я изгледа така, сякаш не вярваше на ушите си. — За да не ни видят от прозорците — обясни Ема и той се подчини начумерено, скръстил ръце на гърдите си.

— Ема. Не разбираш и няма как да разбереш, а аз не мога да ти обясня…

— Обзалагам се, че не можеш — отвърна тя. — Виж, знаеш, че не съм най-голямата ти почитателка, но имах по-добро мнение за теб.

Едно мускулче върху лицето му потрепна. Челюстта му беше напрегната.

— Както казах, ти не можеш да разбереш, а аз не мога да обясня.

— Едно е, ако просто изневеряваше — заяви Ема. — Пак би било отвратително, но… Зара? Ти си причината тя да бъде тук. Знаеш, че ние не… Знаеш, че Джулиън трябва да бъде внимателен.