Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Майкъл.

Нещо припламна в острието — мимолетно, приглушено проблясване. А после изчезна. Джулиън се взря в него. Серафимска кама, която не можеше да бъде събудена за живот, бе общо взето толкова полезна, колкото и пластмасов нож — с тъпо острие, тежка и къса.

С рязко движение Джулиън запрати камата настрани. Оръжието се плъзна по тревата, а той вдигна очи. Ема усети с какво усилие се сдържа. Усети го като напрежение, стиснало собственото й тяло така, че й беше трудно да диша.

— Е — заяви Джулиън. — Ще се наложи да прекосим Царството на феите, място, където ловците на сенки не са добре дошли, водейки се единствено по звездите, и не можем да използваме руни, серафимски ками или магическа светлина. Това е положението, в общи линии.

— Бих казал, че това е положението съвсем точно — отвърна Марк.

— Освен това сме тръгнали към Двора на тъмните феи — добави Ема. — Който се предполага, че е като от някой от филмите на ужасите, които Дру харесва, но не чак толкова забавен.

— В такъв случай ще вървим през нощта — каза Кристина и посочи в далечината. — Има отличителни знаци, които познавам от картите. Виждате ли онези хребети в далечината? Според мен това са Трънливите планини. Земите на тъмните феи лежат в техните сенки. Не е толкова далеч.

Ема видя как Марк като че ли се поуспокои при звука на разумния глас на Кристина. Той обаче нямаше особен ефект върху Джулиън. Челюстта му бе все така напрегната, ръцете му — стиснати в юмруци до тялото.

Не че Джулиън не се ядосваше. Просто не си позволяваше да го показва. Хората мислеха, че е тих и спокоен, но това беше измамно. Ема си спомни какво бе прочела веднъж: че вулканите имали най-тучните и зелени склонове, най-прелестния и спокоен вид отвън, защото огънят, стаен в тях, не позволявал на земята им да замръзне.

Ала когато изригнели, били в състояние да донесат разруха на много мили от там.

— Джулс — обади се Ема. Той я погледна и в очите му проблясваше ярост. — Може и да нямаме магическа светлина и руни, но все още сме ловци на сенки. С всичко, което означава това. Можем да се справим. Можем.

Речта й се стори доста калпава, но ето че огънят в очите му угасна.

— Имаш право — отвърна. — Съжалявам.

— А аз съжалявам, задето ви доведох тук — каза Марк. — Ако знаех… за руните… ала то трябва да е нещо скорошно, много скорошно…

— Ти не ни доведе тук — възрази Кристина. — Ние те последвахме. И всички прекрачихме прага не само заради теб, но и заради онова, което елфът пука ни каза. Не е ли така?

Някой, когото си обичала и изгубила.

— За мен е вярно — заяви тя и погледна към небето. — Време е да вървим, обаче. До утрото вероятно остават само няколко часа. И след като не можем да използваме руни за енергия, ще трябва да се сдобием с нея по другия начин.

Марк изглеждаше озадачен.

— Наркотици?

— Шоколад — обясни Ема. — Донесох шоколад. Марк, откъде изобщо ти идват такива мисли в главата?

Марк се усмихна с неравната си усмивка и сви рамене.

— Елфически хумор?

— Мислех, че елфите се шегуват най-вече за сметка на другите и погаждат номера на мунданите — подхвърли Джулиън.

— Понякога разказват предълги истории в рими, които според тях са невероятно забавни — отвърна Марк. — Ала трябва да си призная, че никога не ми е било ясно защо.

Джулиън въздъхна.

— Това звучи по-ужасно от всичко, което съм чувал за Двора на тъмните феи.

Марк му отправи благодарен поглед, сякаш за да каже, че разбира, че брат му бе овладял гнева си отчасти заради него, заради всички тях, така че да са добре. Да продължат напред и да открият Кийрън, водени от Джулиън, както винаги.

— Хайде — заяви Марк и се обърна. — Оттук… Трябва да вървим, до зазоряване едва ли остават много часове.

Марк потъна в сенките между дърветата. Мъгла бе полепнала по клоните, като сребристобели въжета. Листата шумоляха тихичко над главите им. Джулиън застигна брат си и Ема го чу как пита:

— Игри на думи? Обещай ми поне, че няма да има игри на думи.

— Начинът, по който тези момчета си казват, че се обичат, е толкова странен — отбеляза Кристина, докато двете с Ема се навеждаха, за да минат под един клон. — Защо просто не го кажат? Толкова ли е трудно?

Ема се усмихна широко на приятелката си.

— Обичам те, Кристина — каза тя. — И се радвам, че получи възможност да посетиш земите на елфите, дори и при толкова необикновени обстоятелства. Може би ще си намериш някой секси елф и ще забравиш за Несъвършения Диего.