Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Ще използвам абсолютно всяка груба дума, която знам, и дори ще взема някои нови от речника — заяви Ливи.

Даяна хапеше устната си.

— Наистина ли сте добре?

Тай кимна.

— Кристина е изучавала задълбочено Царството на феите, Марк е Ловец, а Джуилън и Ема са умни и смели — каза той. — Сигурен съм, че всичко ще бъде наред.

Даяна изглеждаше слисана. Кит трябваше да признае, че и той беше учуден. Семейство Блекторн му се бяха сторили толкова близки, че думата „сплотени" не беше достатъчно силна, за да го опише. Ливи обаче запази жизнерадостното си раздразнение и когато отидоха да съобщят на Дру и Тави, че другите бяха заминали за Академията за ловци на сенки, за да вземат нещо. Беше наистина убедителна и когато обясни, че Кристина бе отишла с тях, защото сега посещението на Академията било задължителна част от годината в чужбина. Повториха същата история и пред намръщения като буреносен облак Диего, както и пред цял куп центуриони, включително годеницата му, която в мислите си Кит бе започнал да нарича Гнусната Зара.

— Така че — довърши Ливи сладко-сладко, — може да се наложи сами да си перете хавлиите. А сега, ако ни извините, с Тай смятаме да заведем Кит на обиколка на периметъра.

Зара повдигна вежди.

— Периметъра?

— Магическите бариери, които вие току-що поставихте — заяви Ливи и се отправи решително навън. Не дърпаше буквално Тай и Кит след себе си, ала нещо в силата на личността й имаше същия ефект. Те вече слизаха по стъпалата, когато вратите на Института се затвориха зад тях.

— Видяхте ли само изражението върху лицата им? — попита тя, когато свиха зад ъгъла на Института. Носеше ботуши и дънкови шорти, които разкриваха дългите й, загорели от слънцето крака. Кит се мъчеше да не изглежда така, сякаш я зяпа.

— Не мисля, че им хареса, когато им каза, че сами ще трябва да си перат хавлиите — отбеляза Тай.

— Може би трябваше да им нарисувам карта, упътваща ги как да открият праха за пране — рече Ливи. — Нали се сещате, понеже толкова си падат по картите.

Кит се разсмя и тя го стрелна с леко подозрителен поглед.

— Какво?

Бяха подминали паркинга зад Института и бяха стигнали до невисок пелинов плет, зад който имаше градина със статуи. Древногръцки драматурзи и историци се възправяха в гипсови пози, стиснали лаврови венци. Изглеждаха странно не на място, но пък Лос Анджелис беше пълен с неща, които изглеждаха не на място.

— Беше смешно — отвърна Кит. — Това е всичко.

Ливи се усмихна. Синята тениска отиваше на очите й, а лъчите на слънцето откриваха медните кичури в тъмнокестенявата й коса и ги караха да греят. В началото Кит бе леко смутен от това колко много си приличаха Блекторновци (с изключение на Тай, разбира се), ала трябваше да признае, че ако се налага да делите семейни черти, искрящи синьо-зелени очи и вълниста тъмна коса не бяха толкова лоши. Единствената семейна черта, която той и баща му споделяха, бе склонността към потиснатост и кражби.

Що се отнася до майка му…

— Тай! — провикна се Ливи. — Тай, слез от там!

Бяха се отдалечили от къщата и се намираха в същинската обрасла с храсталаци пустиня. Кит бе идвал в планината Санта Моника само няколко пъти, на училищни екскурзии. Помнеше как бе вдъхвал въздуха на големи глътки, смесицата от сол и пелин, меката, спираща дъха горещина на пустинята. Чевръсти зелени гущери изникваха като внезапно разтворили се листа между кактусите и изчезваха също толкова мигновено. Навсякъде имаше огромни скали — пръснати от някой бързо движещ се ледник преди милион години.

— Ще сляза, когато приключа с това. — Тай се катереше по една от най-големите скали, намирайки ловко къде да се залови. Изтегли се невъзмутимо на върха, разперил ръце, за да запази равновесие. Изглеждаше така, сякаш се кани да полети, косата му — развяна като тъмни крила.

— Нали нищо няма да му се случи? — попита Кит, докато го гледаше как се изкачва по скалата.

— Страшно го бива в катеренето — увери го Ливи. — Когато бяхме по-малки, ми изкарваше акъла. Изобщо нямаше реална представа за това, кога се намира в опасност и кога не. Мислех си, че ще падне от скалите в Лео Карило и ще си строши главата. Ала Джулс ходеше с него навсякъде, а Даяна му показа как да го прави и той се научи.

Тя вдигна очи към брат си и се усмихна. Тай се изправи на пръсти, вперил поглед в океана. Кит почти можеше да си го представи, застанал насред безлюдно поле, с развяно около него черно наметало, като герой в някоя фентъзи илюстрация.