Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Ала Законът може да бъде заобиколен. — Той се приведе през масата. — Бихме могли да ги изиграем. И да ги засрамим. Да ги принудим да се изправят срещу лъжите си. Семейство Диърборн ще си плати. Те всички ще бъдат там — консулът, инквизиторът, всички, наследили властта, с която бе злоупотребено, когато те нараниха.

Очите й блестяха.

— Ще ги накараш да си признаят? Онова, което сториха?

— Да.

— И в замяна…?

— Показанията ти. Това е всичко.

— Искаш да отида в Идрис с теб? Да се изправя пред Клейва и Съвета, и инквизитора, както направих преди?

Джулиън кимна.

— И ако ме нарекат луда, ако заявят, че лъжа или че съм под влиянието на Малкълм, ще се застъпиш ли за мен? Ще настоиш ли, че не съм си загубила ума?

— Магнус ще бъде там през цялото време — увери я Джулиън. — Може да застане до теб на подиума. Той може да те защити. Той е представител на магьосниците в Съвета, а ти знаеш колко е могъщ. Можеш да му имаш доверие, дори ако не вярваш на мен.

Не беше истински отговор, но Анабел го прие като такъв. Джулиън беше знаел, че ще го направи.

— Вярвам ти — каза тя удивено. Пристъпи напред и вдигна Черната книга, притискайки я до гърдите си. — Заради писмото на брат ти. То беше искрено. Дотогава не си бях представяла, че може да има искрен Блекторн. Почувствах обаче истината в думите му, когато говореше колко много те обича. Трябва да си достоен за такава обич и доверие, за да ги събудиш у някой толкова откровен. — Очите й се впиха в него. — Знам какво искаш… от какво се нуждаеш. И все пак, сега, когато съм тук, нито веднъж не си попитал за него. Това означава нещо. Макар да не издържа изпитанието ми, сега разбирам. Направил си го заради семейството си. — Джулиън я видя как преглътна, видя движението на мускулите в тънката й, покрита с белези шия. — Заклеваш ли се, че ако получиш Черната книга, ще я опазиш скрита от Повелителя на сенките? Че ще я използваш единствено, за да помогнеш на семейството си?

— Кълна се в Ангела — заяви Джулиън. Знаеше колко могъща бе клетвата в името на Ангела, Анабел също би трябвало да го знае. Ала той казваше единствено истината, нали така?

Сърцето му биеше забързано и силно, като ударите на чук. Беше заслепен от светлината на онова, което виждаше във въображението си, онова, което кралицата можеше да стори за тях, ако й дадяха Черната книга: Хелън, Хелън можеше да се върне, и Ейлийн, и на Студения мир щеше да бъде сложен край.

А кралицата знаеше. Знаеше…

Джулиън потисна тази мисъл. Чуваше гласа на Ема, в дълбините на ума му. Предупреждение. Ала Ема беше добра до дъното на душата си: честна, откровена, неспособна да лъже. Тя не разбираше бруталността на нуждата. Абсолютността на онова, което той беше готов да стори за семейството си. То нямаше нито дълбочина, нито ширина. Беше безкрайно.

— Много добре — заяви Анабел. Гласът й беше силен, решителен. Джулиън долови в акцента й твърдостта на корнуолските скали.

— Ще дойда с теб в Града от стъкло и ще говоря пред Съвета. И ако показанията ми бъдат приети, Черната книга ще бъде твоя.

В Аликанте грееше слънце.

Първия път, когато Ема беше отишла в Идрис, бе зима, студена като смърт, смърт цареше навсякъде — родителите й бяха убити, а Тъмната война бе опустошила града. Не успяваха да изгарят достатъчно бързо телата на ловците на сенки, убити по улиците, и труповете се извисяваха на купчини в Залата, като захвърлени детски играчки.

— Ема. — Джулиън крачеше енергично по коридор в Гард, с многобройни врати, всяка от които отвеждаше в кабинета на различен служител. Между вратите имаше прозорци, през които струеше ярката светлина на късното лято, и гоблени, предаващи значими събития в нефилимската история. Над повечето имаше тъкани табелки, описващи какво изобразяват: БИТКАТА ПРИ БУНД, ПОСЛЕДНИЯ ОТПОР НА ВАЛЪНТАЙН, ПАРИЖКОТО СРАЖЕНИЕ, ВЪСТАНИЕТО. — Спомняш ли си…?

Да, спомняше си. Преди пет години стояха на съвсем същото място и слушаха как Лушън Греймарк и Джия Пенхалоу обсъждат изгнанието на Марк и Хелън, преди Ема да отвори вратата и да им се разкрещи. Това бе един от малкото моменти, в които бе видяла Джулиън да губи самоконтрол. Дори и сега чуваше гласа му в главата си. Обещахте, че Клейвът няма да изостави Марк, докато е жив… обещахте!

— Сякаш бих могла да забравя. Именно тук казахме на консула, че искаме да станем парабатаи.

Джулиън докосна ръката й със своята. Беше съвсем лек допир на пръсти, тъй като и двамата си даваха сметка, че всеки момент някой може да се появи по коридора.