Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Не можем да рискуваме да нарушим Закона и наказанието, което това предвижда. — Гласът на Джулиън беше спокоен, но Ема виждаше ръцете му, стискащи облегалките на стола толкова силно, че кокалчетата им бяха побелели. — Семейството ми се нуждае от мен. Братята и сестрите ми все още са млади и нямат родители. Аз ги отгледах и не мога да ги изоставя. Това е изключено. Но с Ема знаем, че не можем да си имаме доверие да стоим далеч един от друг.

— Значи, искате да бъдете разделени от Клейва — рече Робърт. — Искате изгнание, но не искате да изчакате да бъдете заловени. Дошли сте при мен, така че сами да изберете кой от вас да си отиде и за колко дълго, и какво наказание да ви бъде отредено от Клейва, който аз оглавявам.

— Да — потвърди Джулиън.

— И макар да не го казвате, мисля, че искате част от онова, което изгнанието може да направи за вас — продължи Робърт. — То ще притъпи връзката ви. Навярно си мислите, че така ще ви е по-лесно да престанете да се обичате.

Нито Ема, нито Джулиън отговориха. Робърт бе стигнал неудобно близо до истината. Лицето на Джулиън беше безизразно; Ема се опита да заповяда на чертите си да сторят същото. Робърт докосна връхчетата на пръстите си.

— Просто искаме да сме в състояние да бъдем обикновени парабатаи — каза Джулиън най-сетне, ала Ема чу неизречените думи зад онези, които беше изрекъл: Никога няма да се откажем един от друг, никога.

— Искате страшно много. — Ема се опита да долови гняв, укор или недоверие в гласа на инквизитора, но тонът му беше неутрален. И това я плашеше.

— Вие сте имали парабатай — каза тя отчаяно. — Нали?

— Майкъл Уейланд. — Тонът на Робърт беше вледеняващ. — Той умря.

— Толкова съжалявам. — Ема вече го знаеше, но съчувствието й беше истинско. Трудно й бе да си представи нещо по-ужасно от това, Джулиън да умре.

— Обзалагам се, че той би искал да ни помогнете — обади се Джулиън. Ема нямаше представа дали го казва, защото знае нещо за Майкъл Уейланд, или беше просто интуиция, умението му да разчита онова, което се криеше в очите на другите, истината в начина, по който те се мръщеха или се усмихваха.

— Да, Майкъл би искал… да — промълви Робърт. — Би искал. В името на Ангела. Изгнанието ще бъде тежък товар за Ема. Мога да се опитам да огранича условията на наказанието, но въпреки това ще изгубиш част от нефилимските си сили. Ще се нуждаеш от разрешение, за да посещаваш Аликанте. Ще има Знаци, които няма да можеш да използваш. Серафимските оръжия няма да се запалват в ръцете ти.

— Имам Кортана — заяви Ема. — Това е всичко, от което се нуждая.

Робърт се усмихна печално.

— Ако има война, няма да можеш да се биеш в нея. Това бе причината изгнанието ми да бъде отменено — защото Валънтайн се завърна и започна Войната на смъртните.

Изражението на Джулиън бе толкова напрегнато, че скулите му сякаш изпъкваха като остриета на ножове.

— Няма да приемем изгнанието, освен ако на Ема не й бъде разрешено да запази достатъчно от нефилимските си сили, за да бъде в безопасност. Ако тя пострада заради изгнанието…

— Изгнанието е ваша идея — напомни Робърт. — Сигурни ли сте, че ще успеете да превъзмогнете любовта си?

— Да — излъга Джулиън. — Раздялата така или иначе би била първата стъпка, нали? Просто искаме малко допълнителна сигурност.

— Чувал съм — каза Робърт, — че има причина за съществуването на закона против любовта между парабатаи. Нямам представа каква е тя, но предполагам, че е основателна. Ако смятах, че вие знаете каква е… — Той поклати глава. — Но няма как да знаете. Ще разговарям с Мълчаливите братя…

Не , помисли си Ема. Вече бяха рискували толкова много, но ако Робърт научеше за проклятието, щяха да се озоват в наистина опасни води.

— Магнус каза, че ще ни помогнете — обади се тя тихичко. — Каза, че можем да ви имаме доверие и че вие ще разберете и ще го опазите в тайна.

Робърт вдигна очи към гоблена над камината. Към Алек. Докосна пръстена на рода Лайтууд, който носеше; навярно — несъзнателно.

— Вярвам на Магнус — каза той. — И му дължа страшно много.

Погледът му беше далечен. Ема не бе сигурна дали се бе върнал в миналото, или си представя бъдещето; двамата с Джулиън седяха напрегнато, докато той мислеше. Най-сетне Робърт заяви:

— Добре. Дайте ми няколко дни. Двамата ще трябва да останете в Аликанте, докато уредя церемонията по заточаването, и ще трябва да отседнете в различни къщи. Искам да видя истинско усилие да се избягвате. Ясно ли е?